Прах [bg]

Отнасям огромната си кутия обратно на игрището и я оставям на земята, когато стигам до Бентън. Той ми показва нещо, което прилича на вазелин, неправилна прозрачна бучица с размера на стотинка.

Тя блести по стръкчетата груба кафява трева в края на червената кал и той ми показва петно от нея на ръкавицата си. Поднася ръка близо до носа ми, за да усетя силната миризма на мента.

— „Викс“4 — казва.

— Или нещо подобно — отговарям и отварям черната пластмасова кутия.

— Не е разтворимо във вода и затова е оцеляло при тези условия — отсъжда той, като оглежда подгизналото игрище. — А по-проливен дъжд би го натъпкал по-дълбоко в тревата и вероятно нямаше да го намерим.

Вадя фотоапарата и линийка за мащаби.

— Смяташ, че е попаднало тук след спирането на дъжда.

— Или поне когато вече не е валяло проливно. Какво беше времето в два-три сутринта?

— Валеше проливно. Поне около нашата къща.

Нямам представа накъде бие.

— Някои от ченгетата поставиха ли „Викс“ в носа си? — пита Бентън и ме заглежда как правя снимки. — Някои от тях падат ли си още по този тъп номер? — поглежда той към Марино и Мачадо.

— Тялото не е започнало да се разлага и въобще не мирише — напомням му. — А и щях да усетя „Викс“ или друг ментолов мехлем поне от километър разстояние. Марино със сигурност не си сложи „Викс“ в носа. Вече е по-образован.

Поправих лошия му навик още първия път, когато го видях да го прави в моргата. Спомням си как му обясних, че по този начин просто залепя молекулите зловоние в носа си. И оттогава той спря да го прави.

— Бях с Марино от самото начало — обяснявам на Бентън. — През цялото време стоях близо до него, а и не съм го виждала да носи „Викс“ от двайсет години. Мачадо също не би го направил. С редки изключения, това поколение ченгета са по-образовани. Обучени са, че миризмите ни снабдяват с информация и използването на каквото и да е вещество на местопрестъплението, независимо дали е вазелин или дим от цигара, може да навреди на следствието.

— И нямаше нищо подобно по трупа? — иска да се увери Бентън.

— Долових леко ухание на парфюм и нищо повече. А със сигурност щях да усетя миризмата на „Викс“.

— Не го е използвал върху нея — решава Бентън, сякаш е логично да се чудиш дали убиецът е намазал жертвата си с ментолов мехлем.

— Не помирисах мента, а подобна силна миризма е невъзможно да бъде пропусната.

— Как тогава, по дяволите, е попаднало тук? — задава ми той въпрос, който звучи заплашително реторичен.

— Полицаите са на мястото от четири сутринта — напомням му. — Ако подозрителен тип е бил тук, щеше да се намира прекалено близо до трупа и да бъде видян.