Измамна светлина [bg]

Клара кимна. Наистина познаваше такива личности, макар и не от Трите бора. Дори Рут не пасваше на описанието. Тя изцеждаше до последна капка само бутилките в барчето си. Странно, но художничката винаги се чувстваше освежена и ободрена след гостуване у възрастната поетеса.

Но имаше хора, които просто изсмукваха енергията й.

Лилиан бе от тях.

— Невинаги е било така обаче — обясни. — Едно време ми беше приятелка.

— Точно така се случва най-често — кимна Мирна. — Сварената жаба.

Гостенката не беше сигурна как да реагира на този коментар. За Лилиан ли разговаряха още, или някак си бяха навлезли в обсъждане на предаване за френската кухня?

— Да не би да имаш предвид сварения емоционален вампир? — попита Клара. Произнесла бе изречение, за което бе убедена, че никога не е излизало от устата на друго човешко същество. Или поне се надяваше да е така.

Мирна се разсмя, облегна се удобно в креслото и качи крака върху табуретката пред него.

— Не, малката ми. Лилиан е емоционалният вампир. Ти си сварената жаба.

— Звучи като заглавие на непубликувана приказка от братя Грим — "Жабата и емоционалният вампир".

Жените замълчаха за миг и си представиха как биха изглеждали илюстрациите към такава приказка.

Мирна първа дойде на себе си.

— Сварената жаба е метафора от психологията, модел на поведение — обясни. — Ако пуснеш жива жаба във вряща тенджера, какво ще се случи?

— Жабата ще изскочи? — предположи Клара.

— Ще изскочи, да. Но ако я сложиш във вода на стайна температура и започнеш бавно да я загряваш, какво следва?

Художничката се замисли.

— Ще изскочи, когато й стане твърде горещо?

Мирна поклати глава.

— Не. — Свали крака от табуретката и отново се приведе към Клара с напрегнат поглед. — Жабата си остава вътре. Температурата става все по-висока, но тя не помръдва. Привиква. Адаптира се. И не излиза никога.

— Никога? — повтори гостенката тихо.

— Никога. Остава в тенджерата, докато умре.

Клара си пое въздух бавно и дълбоко, сетне издиша.

— Виждала съм го при свои клиенти, подложени на физически или емоционален тормоз. Подобни взаимоотношения никога не започват с юмрук в лицето или с обида. Ако има такъв случай, никога не се стига до втора среща. В началото винаги е приятно. Нежно. Отсрещният те привлича. Предразполага те да му се довериш. Да започнеш да се нуждаеш от него. И тогава започва бавно да се променя. Малко по малко повишава температурата. Докато се окажеш в капан.

— Но Лилиан не ми е била любовник или съпруг. Бяхме просто приятелки.

— Приятелите могат много да злоупотребяват с теб. Приятелствата се променят, понякога стават зловредни — обясни Мирна. — Тя се е хранела от твоята благодарност. От твоята несигурност, от любовта ти към нея. Но в един момент си направила нещо, което я е хванало неподготвена.