Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
Дали любовта ми се е разсърдила, защото отказвах да отключа вратата към стаята ù, за да намеря там… Какво? Какво да правя? Да построя олтар на Манон? Да кажа сбогом? Какво да правя там?
Жан Пердю остави книгата до спящия Макс. Погледа го и отмахна косата от челото му.
След това се зае да избира книги. Знаеше колко са ценни и не му беше лесно да ги използва като пари. Книжарите никога не забравят, че книгите са едно от новите средства за изразяване, за промяна на света и борба срещу тираните.
Мосю Пердю виждаше в книгите не само истории, нетна цена и храна за душата, по-добра от всяко лекарство. За него книгите бяха свобода с крила от хартия.
Взе назаем едно от холандските колела на Анке, Ида и Корина и потегли към съседното село. Караше по пусти, тесни пътища, минаваше покрай ниви, кошари и пасища.
В пекарната на църковния площад червенобузата, весела дъщеря на пекаря тъкмо вадеше от пещта кроасани и багети. Изглеждаше доволна от живота си. Явно ѝ харесваше да работи в малката пекарна, през лятото посещавана от пътуващи по реката туристи, а през зимата от фермери, лозари, занаятчии, месари и хора, избягали от големите градове. Те идваха тук от Бургундия, Ардените и Шампан. От време на време организираха танци в мелницата и конкурси за най-хубав сладкиш, отбелязваха деня на жътвата, имаха си и сдружение за опазване на родния край. От време на време поработваше в домовете на художниците, установили се в околността, преустроили стари плевни и обори. Живот сред тишина и зеленина, под звездите и червената луна.
Достатъчно ли беше това, за да се наситиш на живота?
Пердю влезе в старомодното дюкянче и въздъхна дълбоко. Нямаше друг избор, трябваше да отправи необичайното си предложение.
— Добро утро, мадмоазел, извинете, обичате ли да четете?
След кратък разговор момичето му „продаде“ вестник, марки, картички с изглед от пристанището на Сен Маме, багети и кроасани — срещу една-единствена книга: „Омагьосаният април“, разказ за четири английски дами, избягали в италианския рай.
— Това покрива разходите ми изцяло — увери го чистосърдечно момичето, отвори книгата, поднесе я към лицето си и помириса страниците. Бузите ѝ пламнаха от радост. — Мирише на палачинки… — Внимателно прибра книгата в джоба на престилката си. — Баща ми казва, че четенето ме прави нахална. — И се усмихна извинително.
Пердю излезе от пекарната, приседна на перваза на църковния фонтан и разчупи един кроасан. О, как ухаеше златната, мека вътрешност, от която се вдигаше пара. Изяде кроасана бавно, загледан в разбуждащото се село.
Четенето ни прави нахални. О, да, непознати татко, напълно сте прав.
Пердю написа няколко реда на Катрин. Знаейки, че мадам Розалет ще прочете картичката, реши да включи и нея и останалите.
Скъпа Катрин, скъпа мадам Розалет (Нова коса? Прекрасно! Мока?), уважаема мадам Боме и всички от № 27,
През следващите дни и седмици моля да вземате книги от колегата Волтер и събратята му. Не съм ви напуснал, нито съм ви забравил. Има няколко недовършени глави, които се налага да прочета — и да довърша. Да укротя призраците.
Жан Пердю
Как звучеше посланието му? Дали не беше твърде кратко, твърде сухо?
Мислите му се понесоха през полята и реката към Париж. Катрин се усмихваше и плачеше… В сърцето му изведнъж се отвори много място за чувства. Не бе съвсем сигурен на кого принадлежи този внезапно връхлетял копнеж за нежност, за топло и голо тяло под общата завивка. Връхлетя го копнеж за приятелство, за родина, за място, където може да остане и да се насити. За Манон ли копнееше, или за Катрин? Засрами се, защото и двете го вълнуваха еднакво силно. Не отрече обаче, че се чувства добре, след като е бил с Катрин. Не можеше да си го забрани, дори да се чувстваше виновен.
Аз, страхливецът, бях решил никога вече да не изпитвам нужда от друг човек…
Мосю Пердю възседна колелото и забърза обратно към пристанището, придружен от големи и малки птици, реещи се високо в небето, за да не се излагат на поривите на вятъра над нивите с пшеница. Утринният хлад свободно проникваше през ризата му.
Имаше чувството, че на кораба се връща друг човек, не онзи, който бе потеглил към селото преди час.
Окачи на взетото назаем колело торбичката с пресни кроасани, букетче полски макове и три екземпляра от „Нощта“, които Макс грижливо бе надписал преди лягане, и слезе в кухнята. Направи кафе, нахрани котките, провери влажността на въздуха в книжарницата (добра), нивото на маслото (малко съмнително) и подготви „Лулу“ за тръгване.