Без светлина [bg]

Безъм не можеше да разгледа лицето й, но в лекия здрач се виждаше, че има дълга черна коса и че е почти гола. Разбира се, имаше бански костюм от две части, но от мястото, където той стоеше, тя като че ли се състоеше само от гърди и бедра. Вървеше по плажа към него и ядеше нещо. Всъщност се разхождаше безцелно, без да бърза, дългите й крака бяха в хармонична пропорция спрямо тялото й, както и при хрътката, две грациозни създания на брега, сякаш това не беше най-дивото и самотно място, което той бе намерил.

Още на два пъти им хвърли поглед, преди тя да доближи достатъчно, за да се чуват един друг. Беше се спряла точно до водата, леко наклонила глава и го наблюдаваше, а кучето скачаше лудо около нея ту навътре, ту навън от водата. Когато се приготви пак да метне въдицата, той се обърна и я погледна. Тя му се усмихваше. Беше в червен бански костюм… и по-стегнато и изпечено тяло той никога не бе виждал.

— Кълве ли? — провикна се тя над плискащите вълни. Вятърът развяваше черните й коси и тя тръсна глава да ги отметне от лицето си.

— Не особено — извика той в отговор. Поколеба се, после промени решението си и се обърна към водата. Метна колкото се може по-далеко. Помъчи се да се съсредоточи в движението на стръвта там, навътре в сивата вода, но повече му се искаше да се обърне и пак да погледне момичето. Усещаше, че е още там.

Когато изправи въдицата, той се обърна. Сега тя бе по-близко и бе нагазила малко във водата, за да гледа. Той й се усмихна.

— Обичате ли да ловите риба?

— Обичам да гледам — отвърна тя. — Май не кълве, а?

— Не още.

Имаше лек акцент. Не мексикански. Нещо друго. Някакъв сладък акцент.

Тя вдигна това, което държеше в ръка.

— Искате ли малко портокал?

Портокал ли? О, боже мой. Безъм хвърли поглед към плажа. Нямаше жива душа. Поколеба се. Дявол да го вземе. Сви рамене, „защо не“, кимна и бавно се насочи във водата към нея. Когато я наближи, тя отстъпи малко назад, а вълничките се плискаха по глезените й.

— Откога сте тук? — попита тя, когато той дойде по-близо.

Той погледна часовника си.

— От четирийсет минути.

— Какво ловите? — попита тя, разчупи останалата част от портокала и му подаде почти половината.

Сега, когато беше близо до нея, видя, че е над двайсетгодишна. Косата й бе поела солената влага от въздуха и обветреното й лице създаваше впечатлението, че е била на плажа от няколко часа. Имаше невероятно тяло и той просто не можеше да си откъсне очите от нея. Тя отметна с ръка косите от раменете си и гърдите й тежко се залюляха зад двете малки късчета плат на банския й костюм.