Нощният ловец [bg]

Разбира се, нямаше съмнение кой е бил в апартамента ми. Освен ако не предпочитах да преглътна идеята, че някой непознат по неизвестни причини случайно е избрал апартамента ми за идеалното място да подреди в хладилника ми разфасованото тяло на обезглавената си Барби.

Знаех от кого съм бил посетен. Как ме е намерил, нямаше значение. Не беше проблем онзи ден на околовръстното шосе да запише номера на колата ми. Бе имал предостатъчно време, докато се криеше зад бензиностанцията. После всеки с елементарна компютърна грамотност би могъл да намери адреса ми. А след като го е намерил, не беше проблем да се вмъкне, да огледа внимателно всичко и да остави посланието си.

Послание имаше — главата лежеше отделно, частите на тялото бяха наредени върху табличката за лед, а и това проклето огледалце! Като прибавим и очевидната липса на интерес към всичко останало в апартамента, изводът беше един.

Какъв обаче?

Какво се опитваше да ми каже?

Би могъл да остави всичко и нищо. Би могъл да намушка кравешко сърце с касапски нож и да го подхвърли върху линолеума. Благодарен бях, че не го е направил — каква нечистота! Защо Барби обаче? Освен очевидния факт, че тази кукла беше алюзия за тялото от последното му убийство, защо му е потрябвало да ми я показва? И дали това беше по-злокобно от онова другото, по-унизителното послание? Или не беше чак толкова злостно? Не казваше ли то: „Аз те наблюдавам и ще те хвана?“.

Или казваше: „Здрасти! Искаш ли да си поиграем?“.

О, да. Исках, много исках да си поиграем.

А огледалото? Фактът, че е включено, означаваше много повече от камиона и гонитбата по околовръстното шосе. Сега то трябваше да казва наистина много повече. Единственото, което можех да измисля, беше: „Погледни се“. Какъв смисъл обаче имаше в това? Защо трябваше да се погледна? Не съм чак толкова суетен, че подобно нещо да ми достави удоволствие, или поне не съм суетен, когато става дума за външността ми. А и защо изобщо ми е притрябвало да се погледна, когато единственото, което желаех, беше да видя убиеца? Значи огледалото трябваше да носи някакво друго послание, което не долавях.

За съжаление дори и в това не можех да съм сигурен. Не беше изключено изобщо да липсва послание. Не исках да приема подобно нещо за един толкова елегантен художник, обаче всичко беше възможно. А посланието можеше да е лично, объркано и много злостно. Нямаше как да съм сигурен. Значи не можех да съм сигурен и в собствените си реакции. Ако изобщо трябваше да реагирам по някакъв начин.

Направих чисто човешки избор. Странно е дори да си го помисля! Аз да правя чисто човешки избор. Хари можеше да се гордее с мен. Реших да не правя нищо. Да изчакам и да видя. Нямаше да докладвам за случилото се. В крайна сметка какво толкова имаше да докладвам? Нищо не липсваше. Нищо не можех да изнеса официално освен: „Ах, капитан Матюс, мисля, че трябва да знаете. Някой очевидно е проникнал в моя апартамент и е оставил в хладилника ми кукла Барби“.