Градината на Рама [bg]

Спуснах се по склона към голямата кухина с четирите галерии, които Ричард и аз някога нарекохме „Онче, Бонче, Счупено пиронче“. С голяма мъка се насилих да вляза в тунела, по който двамата някога бяхме вървели. След няколко крачки обаче се спрях, върнах се малко назад и свърнах в един съседен проход. Този втори коридор също извеждаше към спускащия се бъчвовиден тунел със стърчащите шипове, но минаваше покрай помещението, което двамата с Ричард нарекохме „музей на октопаяците“. Съвсем ясно си припомних ужаса, който изпитах преди девет години, когато открих доктор Такагиши окачен в този музей като някакъв ловен трофей.

Имаше и друга причина да посетя музея на октопаяците, която не беше пряко свързана с Кати. Ако Ричард е бил убит от тях (каквото очевидно се беше случило с доктор Такагиши — макар че все още не съм убедена, че не е умрял от инфаркт), или ако са намерили тялото му някъде из Рама, тогава може би щеше да се намира в това помещение. Не че не бях разтревожена от възможността да открия тялото на съпруга си, обработено от някой препаратор, но преди всичко исках да знам какво точно е станало с Ричард. Особено след този сън.

Когато стигнах до входа на музея, поех дълбоко дъх. Много бавно завих наляво. Щом прекрачих прага, вътре светна, но за късмет доктор Такагиши не беше първото нещо, което се изпречи пред очите ми. Беше преместен. Всъщност през изтеклите години целият музей беше преподреден. Всички точни копия на биотите, които заемаха по-голямата част от помещението при първото ни кратко посещение, бяха прибрани. Сега двата вида „експонати“, ако можеха да бъдат наречени така, бяха на човешки и птицеподобни същества.

Експозицията на птицеподобните се намираше по-близо до вратата. От тавана висяха три екземпляра, крилете им бяха разтворени. Един от тях беше нашият сив мъхнат приятел с двата червени пръстена около шията, когото ние с Ричард бяхме срещнали точно преди самата му смърт. В експозицията на птицеподобните имаше и други интересни предмети, дори снимки, но погледът ми беше привлечен към срещуположния край на стаята — към експонатите, които заобикаляха доктор Такагиши.

Въздъхнах с облекчение, когато установих, че Ричард не е сред тях. Тук бе изложена нашата ладия, същата, с която Ричард, Майкъл и аз прекосихме Цилиндричното море. Намираше се на пода, точно до доктор Такагиши. Имаше и най-различни дреболии, които явно са били отмъкната след пикници или някаква друга наша дейност в Ню Йорк. Но основната част от експозицията представляваха поредица рамкирани фотографии, които се намираха на задната и страничните стени.

От мястото, където се намирах, не можех да различа твърде добре съдържанието им. Когато се приближих, нададох вик от изненада. Това бяха наши снимки, поставени в правоъгълни рамки. Много от тях разкриваха живота ни вътре в пещерата. Беше заснет всеки един от нас, включително и децата. Представяха ни как се храним, спим, дори как се къпем. Бях поразена. Били сме под наблюдение в собствения си дом. Побиха ме ледени тръпки.