Златният бряг [bg]

Това ми напомни първото ми впечатление от него — на завоевател, който с любопитство разглежда изхабеното общество, в което току-що е навлязъл, и вероятно намира жителите малко забавни, но положително е безкрайно безразличен към една култура, която не може да се защити от хора като Франк Белароса. Това, както щях да науча по-късно, бе съвсем точно първо впечатление и беше, както разбрах по самия човек, част от италианската психика. Но в оня момент просто се радвах, че си отива. Знаех, разбира се, че ще го видя отново, ако не на Великден, за да ядем заедно агнешка глава, то някой друг път в близкото бъдеще. Но не знаех, нито пък можех да предположа, какви беди и нещастия ще си навлечем ние тримата един на друг.

Белароса ни се усмихна и отново бях поразен от тази нежна уста.

— Ще бъда добър съсед — каза той направо. — Не се тревожете. Ще се разберем. — Той се шмугна в колата си и тръгна нагоре по нашарената от слънцето алея.

Подадох на Сюзън торбичката с маруля.

— Олио и оцет. — После добавих: — Държа се малко надуто.

— Аз ли? Ами ти? — След това попита: — Е, искаш ли да се отбием да хапнем набързо по едно агнешко ухо или нещо такова?

— Мисля, че не.

Тя помълча малко и после каза:

— Може и да е интересно.

— Сюзън, държиш се особено — казах аз.

— А? Така ли мислиш? — Отвърна тя с дрезгав глас. После се разсмя и се запъти обратно към кортовете.

Аз оставих табличната с разсад на земята и я последвах.

— Мислиш ли, че трябва да насадя зеленчуци тази година?

— Ще бъде добре. — Тя отново се разсмя. — Странно е.

Истинската дума беше страшно, а не странно — и двамата знаехме това.

Може би не страшно във физически смисъл: нямаше да ни ликвидират за това, че не сме отишли в къщата на Белароса или че не сме посадили разсада, който ни е дал, или дори, че сме били малко резки с него. Но страшно, в смисъл че този човек притежаваше силата да ликвидира хората, които са го раздразнили.

И въпреки надменността на Сюзън и това, което се надявах да е само хладно безразличие от моя страна, проявени към този човек, с Франк Белароса Епископа не можеш да се отнасяш по същия начин, както със семействата Ремсън, Елтън или Дюпо. Причината за това лесно се отгатва: Франк Белароса беше убиец.

Сюзън каза:

— Може би „Casa Bellarosa“23.

— Какво?

Имението му. Може би ще направя една хубава табела и ще им я подаря по случай настаняването им в новата къща. Вероятно нещо от седеф — „Casa Bellarosa“.

Не отговорих на това, което според мен беше почти етническа обида.