Златният бряг [bg]

— Мой сервис, любов моя.

Сюзън показа на семейство Рузвелт торбичката с radicchio и те всички я заразглеждаха, като че ли беше растение от флората на Марс или нещо такова.

— Става тъмно — казах аз.

— Какво искаше? — обърна се Джим към Сюзън.

— Иска да изядем това и да си насадим зеленчукова градина — отговори тя.

Сали нервно се изсмя.

— Освен това искаше да знае — продължи Сюзън — дали трябва да сложи табела с името Алхамбра. И — добави тя — ни покани на обяд за Великден.

— О, не! — изписка Сали.

— На агнешка глава! — извика Сюзън.

— О, за бога — казах аз.

Никога не съм виждал да се забавя игра, за да се водят разговори на корта, освен веднъж в тенисклуба в Саутхамптън, когато един ревнив съпруг се опита да разбие главата на професионалиста със своята „Дънлоп Блу Макс“, но всеки се върна към заниманията си веднага щом съпругът и професионалистът изчезнаха зад ъгъла на клуба.

— Мускулите ми се стягат — казах аз. — Това е за днес.

Събрах си нещата и излязох от игрището. Останалите трима ме последваха, като продължаваха да разговарят, и аз ги поведох обратно към къщата.

Все още беше достатъчно топло, за да седнем в градината, и Сюзън извади бутилка отлежал портвайн. За ордьовър имахме сирене и хрупкави бисквитки, гарнирани с radicchio, което дори на мен ми се стори забавно.

Пиех и наблюдавах залеза, усещах мириса на пресен оборски тор откъм розовата градина и се опитвах да слушам птичата песен, но Сюзън, Сали и Джим продължаваха да си говорят за Франк Белароса и чувах Сюзън да употребява думи като „възхитително зловещ“, „забавно примитивен“ и дори „интригуващ“. А той е толкова интригуващ, колкото торба цимент. Но една жена вижда в даден мъж различни неща от тези, които би видял друг мъж в същия мъж. Сали положително бе заинтригувана от описанията на Сюзън. А и Джим изглеждаше погълнат от темата.

Ако ви интересува „ордена“, който си похапваше на терасата ми, Станхоуп и Грейс, които седяха срещу мен, са според повечето американски стандарти представителки на старите пари, защото само допреди сто години тук не е имало кой знае какъв американски капитал. Но Рузвелт, който седеше до мен, би определил Станхоуп и Грейс като представителки на новите пари, и то с голямо основание. Семейство Рузвелт никога не са били страшно богати, но водят началото си от началото на Новия свят, името им е уважавано и се свързва с изпълняване на обществен дълг в мирно и военно време, за разлика от поне един Станхоуп, който мога да назова.

Разказах ви за семейство Сатър, но трябва да знаете, че майка ми е една Уитмън, потомка на най-видния поет на Лонг Айлънд — Улт Уитмън. Следователно в похапващия „орден“ Джим и аз бяхме равни, а жените ни, макар богати и красиви, са едно стъпало по-долу в социалната стълбица. Схванахте ли? Няма значение. Важното сега беше къде се вмества Франк Белароса.