Игра със смъртта [bg]

Бюрокрация, помисли си Ив раздразнено. Има опасност да убият едно дете, докато се изчаква да минат през всички формалности.

— Не успя ли да я убедиш?

— Барбара Исли е костелив орех. От нея би излязъл чудесен фелдфебел. Няма ли как да ми осигурите разрешително от съда?

Джо поклати глава.

— Не бива да опираме до властите. Ив се страхува да не би в такъв случай Дом да посегне на момиченцето.

— Барбара Исли просто трябва да ни помогне — обади се Ив.

— Няма да е лесно, повтарям, но не е невъзможно — отбеляза Грънард. — Просто ще се наложи да сме убедителни.

— Има ли начин да се срещна с госпожа Исли?

Грънард кимна.

— Очаквах да го поискате. Затова уговорих за днес да вечеряме заедно. — Вдигна ръка, защото Джо понечи да възрази. — Знам, че Ив не бива да се появява на места, където ще я разпознаят. Имам приятел — държи италиански ресторант извън града. Ще ни осигури великолепни макарони и пълно уединение. Става ли?

— Става. — Джо отвори вратата на апартамента си. — Чакай ни с колата отсреща в парка в шест, за да ни вземеш.

— Добре.

Ив се загледа в отдалечаващия се към асансьорите Грънард, преди да последва Джо в апартамента.

— Изглежда доста… — Затрудни се каква дума да употреби. — Солиден.

— Именно затова е толкова популярен.

Заключи вратата отвътре и Ив се огледа.

— Господи, Джо, можеше да се справиш по-добре. Прилича на хотелска стая.

Той сви рамене.

— Прибирам се тук само за спане. — Насочи се към кухнята. — Ще приготвя кафе и сандвичи. Едва ли ще хапнем нещо по време на вечерята с Барбара Исли.

Тя го последва в кухнята. Съмняваше се дали в момента е в състояние да сложи нещо в уста, но се налагаше. Нужно й бе да събере сили.

— Май съм се срещала с Исли и преди.

— Кога?

— Преди години. Бях хлапе. Имаше една социална работничка… — Поклати глава. — Всъщност… едва ли.

— Не си ли спомняш?

— Изключила съм този период от съзнанието си. — Махна с ръка. — Определено не беше приятен. Мама и аз се местехме от място на място и всеки месец социалните работници заплашваха, че ще ме вземат и ще ме дадат за осиновяване в някое семейство, ако мама не престане с наркотиците. — Отвори хладилника. — Всичко вътре се е развалило, Джо.

— Тогава ще препека филийки.

— Ако хлябът не е плесенясал.

— Не бъди такава песимистка. — Отвори кутията за хляб. — Само е поизсъхнал. — Пъхна няколко филийки в тостера върху плота. — Като се има предвид какво си преживяла в детството си, не беше ли по-добре да беше попаднала в такъв дом или в приемно семейство?

— Вероятно. Но не исках да отида там. По онова време на моменти я ненавиждах, но тя все пак ми беше майка. За едно дете собственото семейство винаги изглежда по-привлекателно, отколкото някой непознат дом. — Извади маслото от хладилника. — Затова е толкова трудно да откъснеш деца от родителите им, дори да упражняват насилие спрямо тях. Вечно се надяват нещата да потръгнат към добро.