![Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/8/rejn-san-grobishche-za-spomeni-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-508-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:
Мотрисата спря. Бързо слязох и закрачих по перона към Изход №3. Доколкото видях, всички чакащи се качиха. Двайсетината слезли пътници се насочиха към различни изходи. Всичко изглеждаше наред.
Продължих по перона. Мотрисата потегли. Наоколо не остана никой. Погледнах към отсрещния перон. Имаше десетина души, но не бяха същите, които бях видял преди няколко минути.
Стигнах до седалките, които бях описал на Миямото. Седнах на последната и се огледах. На перона не се мяркаше никой. По отсрещния перон вървяха двама чиновници с разхлабени вратовръзки. Смееха се на нещо и не ми обръщаха никакво внимание. Това беше моментът. Пресегнах се зад облегалката и напипах плик. Хванах го отстрани и го дръпнах. Разнесе се звук от отлепване и той остана в ръката ми — дебел пет сантиметра и изцяло облепен със здраво тиксо. Пъхнах го в сака си и си тръгнах. Подминах неколцина души и един охранител, ала дори някой от тях да се зачуди защо съм с тази маска, никой не го показа с нищо. Излязох от станцията и след като се уверих, че не ме следят, намерих обществена тоалетна и проверих съдържанието на плика. Парите бяха там — пет хиляди долара, по онова време цяло състояние за мен. Имаше и папка с материали за някой си Мори, които щях да проуча по-късно. Обадих се на Миямото и с преправен глас му съобщих, че съм взел пакета и скоро ще се свържа с него.
Метнах се на Танатос, отидох в Юено и се настаних в един евтин хотел. Щеше ми се да видя Саяка, естествено, но тя не биваше да знае, че пристигам и излизам посред нощ. Не исках да се обяснявам и нямаше нужда да пораждам повече подозрения за характера на неприятностите ми, отколкото и без това вече бях събудил у нея. Странно — чудех се дали си мисли за мен. Сигурно бях глупак. Сигурно Саяка изобщо нямаше да обърне внимание, че съм нощувал другаде. Ако ми се случеше нещо, ако ме спипаше Бясното куче или някой друг от гангстерите, които се опитваха да приберат обявената от якудза награда за главата ми, тя може би щеше да си спомни един-два пъти за мен и после да ме забрави.
Както и всички други всъщност. Сам, беглец в някаква сумрачна стая в мърляв хотел. Запитах се как съм стигнал до това положение.
И не успях да си отговоря.
15.
Докато чаках да стане достатъчно късно, прегледах материалите за Мори. Кой знае защо, си бях представял по-възрастен човек, но той се оказа едва трийсет и пет годишен. Имал стройна фигура, предпочитал италиански костюми, приглаждал косата си назад като кинозвезда и му се носела славата на женкар. Направил необичайно бърза кариера в тогавашното министерство на вътрешната търговия и промишлеността, днес преименувано на министерство на икономиката, търговията и промишлеността. Само че според него явно не достатъчно бърза. От информацията в папката останах с впечатление, че е самомнителен и презира началниците си, че не желае да чака на опашка за властта и положението, които смята, че заслужава. Не го обвинявах, че е заплашвал шефовете си, за да получи каквото иска. Обаче не обвинявах и хората, които бяха реши ли преждевременно да го пратят в пенсия.
Освен това беше любител на караоке и пеел почти като професионалист. Обичал да води колеги и политически приятели в мъжкия клуб „Хигаши Уест“ в Акасака, един от престижните квартали за забавления в Токио. На японски „хигаши“ означава „изток“, така че барът се казваше „Изток-запад“, навярно намек за произхода на бардамите, много от които бяха европейки. Само десетина години по-късно сред бардамите в Токио вече се бяха появили достатъчно чужденки, но по онова време бяха рядкост. Много японци едновременно се прехласваха по европейките и изпитваха боязън от тях и Мори очевидно смяташе, че такива контакти са признак за неговия вкус, самоувереност и изтънченост. Може и да имаше право. Нямах представа — на тогавашната ми възраст всички жени представляваха за мен пълна загадка, независимо откъде произхождаха.
Замислих се как да се справя с него. Най-логичният избор беше пистолет, ала откъде да се сдобия с пистолет, при положение че огнестрелното оръжие строго се контролираше? Предполагах, че Макгроу е в състояние да ми помогне, но поради изключителната си предпазливост нямаше да го направи. Прекалено шумен. Прекалено много балистични улики. Прекалено голяма вероятност да го свържат с него.