Сянката на чинара [bg]

— Двайсет милиона, Иън, не е много зле за необразован дървар, както обичаше да го наричаш.

Хършъл затвори очи и въздъхна. Иън се намеси:

— Стига, Рамона.

Адвокатите внезапно проявиха интерес към обувките си.

Тя продължи да го притиска.

— Ти цял живот няма да спечелиш двайсет милиона, а татко е успял за десет години. С всички банки, които някога сте притежавали, семейството ти никога не е имало толкова пари. Не ти ли се струва невероятно, Иън?

Иън зяпна и просто се вторачи в нея. Ако бяха сами, като нищо щеше да я стисне за гърлото, но в момента беше безпомощен.

Спокойно, нареди си той, докато се бореше с гнева си. Наистина беше по-добре да запази спокойствие, защото самодоволно ухилената кучка, седнала на метър и половина от него, щеше да наследи няколко милиона и макар че парите сигурно щяха провалят брака им, все щеше да има нещо и за него.

Стилман Ръш затвори куфарчето си.

— Е, трябва да действаме. Ще минем през съда, за да задвижим нещата, и много скоро ще се наложи пак да се срещнем, ако нямате нищо против.

Той се изправи, обзет от неочаквано нетърпение да се раздели със семейството. Макгуайър и Ларкин също скочиха, щракнаха куфарчетата си и също толкова нетърпеливо се сбогуваха. Настояха да не ги изпращат и напуснаха къщата почти през глава.

След като те си заминаха, във вътрешния двор се възцари дълга и унищожителна тишина. Тримата избягваха да се поглеждат в очите и се чудеха кой пръв да се обади. Една погрешна дума щеше да разпали поредния конфликт или нещо още по-лошо. Най-накрая Иън, най-гневният, попита жена си: