Червената лястовица [bg]

Доминика се облегна на дървената преграда на сепарето. Дългите ѝ пръсти бавно обвиха столчето на винената чаша. Нейт седеше срещу нея с опънати крака, кръстосани в глезените. Беше облечен в пуловер с остро деколте и джинси, я тя — в плетена синя жилетка и плисирана пола, с тъмен чорапогащник и черни обувки с ниски токове. Нейт забеляза, че люлее крака си под масата.

— Американците никога не приемат нещата сериозно — каза Доминика. — Винаги обръщат всичко на шега.

— Колко американци познаваш? — попита я Нейт. — Била ли си в Съединените щати?

— В балетното училище имаше един студент американец — отвърна тя. — Той винаги се шегуваше. — Тя нямаше проблем със споменаването на балетното училище, то беше част от легендата ѝ.

— А добър танцьор ли беше? — попита Нейт.

— Не особено — каза Доминика. — Програмата беше много трудна, а той не полагаше достатъчно усилия.

— Сигурно му е било самотно — подметна Нейт. — Разведе ли го из Москва, ходехте ли да пийвате заедно?

— Не, разбира се, не, това беше забранено.

— Забранено? Коя част? Пийването или да го накарате да се чувства като у дома си? — попита Нейт, взирайки се във винената чаша.

Доминика го погледна за миг, после отклони очи.

— Виждаш ли, винаги си правиш шеги — каза тя.

— Това не е шега. Просто се чудя какво ще запомни той за Русия, за Москва. Дали ще има хубави спомени от града, или ще си спомня само, че е бил самотен, необичан?

Какво странно нещо каза, помисли си Доминика.

— А ти какво знаеш за Москва? — попита тя, знаейки част от отговора.

— Живях там година, мисля, че ти казах преди, работех в американското посолство. Живеех в жилищния комплекс до посолството.

Никакъв интерес, никакво отклонение.

— Хареса ли ти? — попита тя.

— Вечно бях зает, нямах достатъчно време да изследвам града. — Той отпи глътка от виното и ѝ се усмихна. — Иска ми се да те бях познавал тогава, ти би могла да ме разведеш насам-натам. Освен ако не е било забранено.

Невинно малко момченце, помисли си Доминика. Какъв театър! Тя игнорира коментара.

— Защо си напуснал само след година? Мислех, че дипломатическият мандат е по-дълъг.

Отговорът му щеше да бъде водещото изречение на доклада ѝ.

— Неочаквано се освободи място в Хелзинки — каза Нейт. — И се преместих.

Много хитро, помисли си Доминика. Тя забелязва, че пурпурът около раменете му не се променя дори когато не говореше истината. Много професионално.

— Тъжно ли ти беше, че напускаш? — попита Доминика.

— В някои отношения, да — каза Нейт. — Но освен това ми беше тъжно и за Русия.