Игри за милиарди [bg]

Уолтърс изсумтя и поклати глава.

— Кой ти плаща?

Дайсън преглътна.

— Успокой се, Мич.

— Плащам ли ти, за да се тревожиш за чуждите фирми?

— Не.

— Ето какво. Всъщност ти ме убеди, че „Арван“ е идеалният кандидат. Посланието към останалите ще има голям ефект. Не ми казвай, че не го разбираш.

— Не го разбирам. Обясни ми.

— Колкото и добре да работи „Арван“, не е достатъчно. Трябвало е да се бръкнат по-дълбоко, да споделят нашите затруднения. Да подобрят качеството още повече.

Дайсън имаше чувството, че ще повърне. Не му се вярваше, че всичко това се случва — най-добрият му доставчик да бъде отстранен без никаква причина само защото пръстът на Уолтърс е попаднал върху името му. Харесваше Пери Арван и му се възхищаваше, дори го смяташе за приятел. Идеята да му изиграят такъв мръсен номер като гръм от ясно небе беше отвратителна. Погледна в студените сини очи на мъжа, седнал до Уолтърс, с напразната надежда за някаква подкрепа, кимване или поне неодобрителна гримаса. За бога! — крещеше погледът му. — Помогни ми! Кажи на този идиот да не прави подобна глупост!

— Искаш да екзекутирам най-добрия си войник, за да накарам останалите да служат по-добре? — попита той с надеждата Уолтърс най-после да схване безумието на идеята си.

— Не говори, преди да си го опитал. А ако фалира, толкова по-добре.

— Не те разбирам.

— Останалите ще погледнат сериозно на положението. Доставчиците ще се подредят на опашка пред вратата ти, за да предлагат още отстъпки.

Дайсън се прокашля и опита да се помири със съвестта си. При две деца в колежа и близо два милиона в акции на Капитол Груп, които нямаше да станат формално негови още две години, той наистина нямаше никакъв избор.

— Какъв претекст според теб трябва да използвам? — попита той примирено.

Уолтърс сбърчи чело и се престори, че мисли над сложния въпрос. Съветниците му във фирмата бяха огледали договора предната вечер и бяха изфабрикували чудесен мотив.

— Неизпълнение на условията по договора — отговори Уолтърс, сякаш го беше измислил преди миг. — Нека е неясно. Без нищо конкретно, без примери. Ако реши да ни съди, нека се блъска в тъмното.

— Разбирам.

Уолтърс и младият му колега станаха. През целия половин час младият човек не бе обелил нито дума. Не се представи, дори не кимна на Дайсън.

Уолтърс отвори вратата.

— Искам да ми се обадиш в мига, в който го направиш — каза той. — Звънни ми до края на работното време или утре не си прави труд да идваш на работа.