Московският клуб (Къртица 3) [bg]

— Имам всичко. Една от сестрите, тази едрата, англичанката, ми даде списание „Пийпъл“. Попадало ли ти е? Чудесно списание.

— Чета го всяка седмица, докато чакам на опашката в супермаркета.

— Виж, Чарли — започна Стоун и се спря.

— Да?

— Надявам се, че не си говорил с Уинтроп за… за това, което ме питаше?

Стоун не знаеше какво да каже. Почти не му се бе налагало да лъже баща си. Сега най-важното беше да не го тревожи.

— Не съм — каза той най-накрая.

— Знаеш ли, наистина ме изненада тогава. Забелязал си, предполагам.

Стоун кимна.

— Чувал съм нещо по този въпрос. Питаха ме на разпита.

Стоун отново кимна, защото не му се искаше да го притеснява.

— Онова пътуване до Русия… То ми докара всички неприятности. Винаги съм ти казвал, че съм бил там в посолството ни в Москва служебно, с цел събиране на факти.

— А имаше ли и друга причина?

— Да, правех услуга на Уинтроп. Не му даваха виза за Русия.

— Правел си услуга? — Самата дума му прозвуча страшно.

— Уинтроп беше толкова внимателен към мен. От стотиците историци в страната беше избрал именно мен, за да служа в Белия дом. Трудно можех да му откажа.

— Какво трябваше да направиш?

— Помоли ме да се срещна с една жена. Истинска красавица.

— Тази, с която си сниман, че се срещаш в московското метро? И какво по-точно искаше от теб Леман?

— Нещо съвсем дребно. Просто да се срещна с нея и да й предам един документ, скрит зад една негова снимка, поставена в рамка. Искам да кажа, че той ми я даде за снимка, но съм убеден, че в рамката имаше нещо скрито, иначе защо ще си прави труда? Реших, че навярно трябва да предаде някакво съобщение на тази жена, а не му се иска да използува дипломатическата поща — това би означавало да разчита на някой разузнавач. Не предполагах, че ще ме проследят.

— Мислиш ли, че е била съветски агент?

— Не, не беше — смръщи вежди баща му, преди да отговори.

— Откъде знаеш?

Алфред Стоун се загледа в тъмния екран на телевизора.

— Отначало мислех, че е любовница на Леман. Мислех, че се опитва да й помогне да избяга.

— А сега?

Той сви рамене и отвърна:

— Виж, Сталин умря на 5 март 1953 година. Може би седмица преди това Уинтроп ме помоли да отида там. Аз пристигнах в Москва три дни след смъртта на Сталин.

— Мислиш ли, че този документ е бил свързан по някакъв начин със смъртта на Сталин?

— Да, явно. Убеден съм в това. — Гласът му бе преминал в шепот. — И все пак… не ми се искаше Уинтроп да е свързан с тази работа.

— Значи си поел обвиненията по член пети, за да защитиш Леман?