Убийство в Оксфорд [bg]

— Неговата първа жена, която се е удавила в езерото в лондонския Хайд парк, когато той избягва с Мери Годуин. Но е имало още много други. Той е имал връзка със сестрата на Мери, Клеър, а да не забравяме и Джейн Уилямс.

— Всъщност доведената ѝ сестра — поправи я той. — Но той е бил поет, Тери. Джейн Уилямс го е вдъхновила да напише едни от най-хубавите си любовни поеми. Би ли искала всички тези стихове да не бяха никога написани?

— Ако това е означавало по-малко човешко страдание, тогава да, бих искала — отвърна тя. — Поетите не са по-различни от останалите хора.

Очите му се разшириха от мнима изненада.

— Точно тук грешиш. Поетите са царе на неразбраното въображение, огледалата на гигантските сенки, които бъдещето хвърля над сегашното, думите, които изразяват това, което не разбират, тромпетите, които обявяват битката и не чувстват какво внушават, въздействието, което не е подтикнато, но подтиква… — той ѝ смигна, предизвиквайки я да продължи.

— Поетите са непризнатите законодатели на света. Много полезна философия за някой, който напълно е пренебрегнал всичките форми на закона.

— Аха — заинтригува се той. — Законът. Сега разбирам накъде биеш. Предпочиташ криминалните романи пред поезията, нали? Секстън Блейк пред Уилям Блейк, Конан Дойл пред Колридж, изпълнителите на закона, а не законодателите. Така ли е?

— Наистина готвя докторат върху криминалния роман. Но в края на краищата първата творба на Шели не е ли била детективски роман?

— Написал го, когато е бил още ученик в Итън — отвърна той презрително. — После го е надраснал.

Не беше в свои води и тя го знаеше. Опита се да смени темата.

— Всъщност не съм против повечето романтици. Кийт например не е бил нито шовинист, нито ограничен идеалист, за разлика от Шели.

— Идеализмът е по-далечен реализъм — отвърна той.

Видя, че тя се намръщи, докато се опитваше да се сети за този цитат и се усмихна.

— Брайън Идън. От предговора на моята книга.

— Но никой от идеалите на Шели не е станал реалност, нали? — попита тя невинно. — Или имаш предвид по-далече и от двайсети век? — сега беше негов ред да заеме отбранителна позиция. Сграбчвайки възможността, тя ги изброи на пръсти. — Той е предрекъл края на брака. Това още не се е случило, нали? Предрекъл е също, че Англия ще стане република. И това не е станало. Мислел е, че лирическата поема ще стане по-широко разпространена от романа. И по тази точка е сгрешил.

— Философията е била начин за постигане на целта. Помогнала му е да създаде велика поезия.

Беше като един от вълшебните двубои в народните приказки, помисли си тя: той се превръща в мишка, за да изплаши твоя слон, а ти се превръщаш в котка, за да подгониш неговата мишка. Всички бяха прекратили разговорите и ги слушаха. Преподавателите около тях ги слушаха с любопитство, а тези в по-далечния край на масата бяха обърнали глави, за да ги чуват.

— Това е субективно мнение — присмя му се тя. — Какво беше казал Спендър за Шели — телата и душите на брата и сестрата са се слели. А и после онзи самосъжаляващ се вик: „Оставете ме на тревата! Умирам! Призлява ми! Провалям се!“