Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Тя започна историята си като приказка:

— Имало едно време, още през шейсет и трета година, един дезертьор на име Стенли — и продължи със същата измислена логика, отчасти от вдъхновение, отчасти заради интелектуално удобство, родена от един необикновен ум, който така и не беше пораснал. Безформеното й бяло лице засия като на баба, отдадена на мили спомени. Нейната памет беше необятна като тялото й и със сигурност тя я обичаше повече от него, защото, заслушана в нея, беше зарязала всичко — питието, цигарата, даже неподвижната ръка на Смайли за момент. Вече не беше отпусната, а седеше изправена, наклонила голямата си глава на една страна, подръпвайки разсеяно белите си коси. Той реши, че ще започне направо с Поляков, но тя започна още със Стенли; забравил беше страстта й към родословията. Стенли, кодовото име на следователите за един петокласен дезертьор от Центъра в Москва. Март шейсет и трета. Главорезите го купиха на старо от холандците, откараха го в Сарат и ако не беше мъртвият сезон и следователите нямаха толкова свободно време, кой знае дали изобщо нещо щеше да излезе на бял свят? Така или иначе, нашият Стенли имаше в себе си зрънце злато, съвсем мъничко зрънце, което те успяха да намерят. Холандците го бяха пропуснали, но следователите го намериха и един екземпляр от техния доклад се озова при Кони.

— Което си беше същинско чудо само по себе си — извика възмутено Кони, — защото всички и най-вече Сарат бяха превърнали в основен принцип да пренебрегват отдела по проучванията, когато изпращаха информация.

Смайли търпеливо чакаше златното зрънце, тъй като възрастта на Кони беше такава, че мъжете можеха да й предложат само време.

Стенли избягал, докато изпълнявал мокра поръчка в Хага, обясни тя. По професия бил убиец и бил изпратен в Холандия да ликвидира някакъв руски емигрант, който ходел по нервите на Центъра. Вместо това той решил да се предаде.

— Някакво момиче му завъртяло главата — каза Кони с огромно презрение. — Холандците му заложили любовен капан, драги мой, и той паднал вътре с двата крака.

За да го подготви за задачата, Центърът го изпратил в един от техните тренировъчни лагери край Москва за опресняване на зловещите умения — саботаж и безшумни убийства. Когато се озовал в ръцете на холандците, те били толкова потресени от това, че се превърнало в основна тема на разпитите им. Сложили снимката му във вестниците и го накарали да им нарисува куршумите с цианид и другите гадни оръжия, които Центърът толкова обича. Следователите в Яслата обаче знаели тези неща наизуст, така че те се съсредоточили върху самия лагер, който бил нещо ново и непознато за тях. „Нещо като Сарат за милионери“, обясни тя. Нарисували скица на мястото, разпростиращо се върху неколкостотин декара гори и езера, и обозначили всички сгради, които Стенли успял да си спомни — перални, столови, зали за лекции, стрелбища, всичко. Той бил ходил там няколко пъти и помнел доста. Тъкмо решили, че били приключили, и Стенли изведнъж млъкнал. Взел молив и нарисувал в северозападния край още пет сгради, заобиколени от двойна ограда с кучета, да е жив и здрав. Сградите били нови, казал Стенли, построили ги били преди няколко месеца. До тях се стигало по отделен път, а той ги видял от един хълм, докато се разхождал със своя инструктор Милош. Според Милош (който бил „приятел“ на Стенли, каза многозначително Кони) в тези сгради се намирала специална школа, създадена неотдавна от Карла, за подготовка на военни офицери за подривни действия.