Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Джордж Смайли! — извика тя със свенлив смях, придърпвайки го в къщата. — Гледай ти, моят скъп приятел, аз си помислих, че някой иска да ми продава прахосмукачка, а то се оказа Джордж, да си ми жив и здрав!

Тя бързо затвори вратата зад гърба му.

Кони беше едра жена, с една глава по-висока от Смайли. Разрошена бяла коса обрамчваше широкото й лице. Носеше кафяв жакет като блейзър и панталон с ластична талия, а коремът й беше провиснал като на старец. В камината тлееха въглени. Пред нея лежаха котки, а един мърляв шпаньол, твърде дебел, за да помръдне, се беше разположил на дивана. На една количка бяха консервите, от които ядеше, и бутилките, от които пиеше. В контакта бяха включени радио, електрически котлон и маша за коса. На пода лежеше момче с коса до раменете и препичаше филийки. Като видя Смайли, той остави месинговия си тризъбец.

— О, миличък, нека да го оставим за утре? — започна да го умолява Кони. — Толкова рядко се случва старата ми любов да ми дойде на гости. — Той беше забравил гласа й. Тя постоянно играеше с него, използвайки всички възможни амплитуди. — Ще ти дам цял час безплатно, миличък, само за тебе, може ли? Едно от моите диванета — обясни тя на Смайли, много преди момчето да се е отдалечило достатъчно. — Още давам уроци, и аз не знам защо. Джордж… — измърка тя, наблюдавайки го с гордост от другия край на стаята, докато той измъкваше бутилката с шери от чантата си и наливаше две чаши. — Най-любимият и прекрасен човек, когото познавам. Вървял е пеша — обясни тя на шпаньола. — Виж му обувките. Дошъл си пеша от Лондон, нали, Джордж? Бог да те благослови, да си жив и здрав.

Трудно й беше да пие. Артритните й пръсти бяха извити надолу, сякаш всичките бяха счупени наведнъж в авария, а ръката й беше схваната.

— Сам ли дойде, Джордж? — попита тя, измъквайки цигара от джоба на жакета си. — Без компания?

Той й запали цигарата и тя я хвана с два пръста, като тръбичка за фунийки, след което го изгледа над нея с проницателните си розови очи.

— И за какво ти е притрябвала Кони, палавник такъв?

— Трябват ми нейните спомени.

— Коя част от тях?

— Трябва да се върнем към някои стари теми.

— Чу ли, Флъш? — извика тя на шпаньола. — Първо ни залъгват със стар кокал, после почват да ни се молят. Какви теми, Джордж?

— Нося ти писмо от Лейкон. В седем часа довечера той ще бъде в клуба си. Ако имаш някакви притеснения, трябва да му се обадиш от телефонната кабина в края на улицата. Предпочитам да не го правиш, но ако все пак искаш, той ще издаде необходимите важни звуци.

Тя го държеше, но сега ръцете й се отпуснаха покрай нея и доста време тя се носи из стаята, знаейки къде точно да си почине и къде да се опре, като през цялото време не спираше да кълне:

— Дявол да го вземе проклетия Джордж Смайли и всички, които го доведоха тук!

Край прозореца, може би по навик, тя отмести края на завесата, но явно навън нямаше какво да й отклони вниманието.