Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Имаше и още, още толкова много. Но колкото и да се опитваше, драконовият магьосник не съумяваше да си спомни нищо повече.
Усилията му явно проличаха върху лицето, защото строгото изражение на Ценариус стана по-благо.
— Ти не си добре, пътешественико. Може би трябва да починеш…
— Не. — Крас се надигна с мъка и застана изпънат срещу полубога. — Не… Искам да говорим сега.
— Както желаеш. — Рогатото божество наклони брадатата си глава на една страна, изучавайки госта си. — Ти си нещо повече от това, което изглеждаш, пътнико. Виждам намеци за елф, но усещам и нещо много, много повече. Почти ми напомняш на… Не, това е невъзможно.
Огромното създание посочи Ронин:
— А той не прилича на ни едно същество, което съм виждал вътре или извън пределите си.
— Дойдохме от много далеч и, честно казано, сме изгубени, Велики. Не знаем къде се намираме.
За изненада на магьосника тези думи накараха полубога да се засмее гръмотевично. Заедно със смеха на Ценариус още и още цветя разцъфтяваха, птиците накацаха по клоните около тримата, а нежният вятър докосна бузите на Крас като любима.
— Значи наистина идвате отдалече! Къде другаде бихте могли да бъдете, приятелю? Къде другаде, освен в Калимдор?
Калимдор. Поне в това имаше смисъл, защото къде другаде можеха да се намерят толкова много нощни елфи накуп? Ала този отговор повдигаше твърде много други въпроси.
— Така подозирах и аз, Господарю, но…
— Почувствах притеснителна промяна в света — прекъсна го Ценариус. — Дисбаланс, разместване. Потърсих произхода му, без да се разкривам… и макар да не открих всичко, което търсех… бях доведен до вас двамата. — Той пристъпи покрай Крас, за да разгледа още веднъж спящия Ронин. — Двама странници отникъде. Две изгубени души, идещи от нищото. И двамата сте загадка за мен. Бих предпочел да ви нямаше.
— Но все пак ни спаси от пленничеството…
Владетелят на гората изсумтя със силата на най-могъщия елен:
— Нощните елфи стават все по-арогантни. Вземат неща, които не им принадлежат, и навлизат в земи, където не са желани. Въобразяват си, че всичко им е позволено… Макар че не бяха навлезли дълбоко в царството ми, реших да им дам урок по смирение и обноски. — Кентавърът се усмихна мрачно. — Освен това ме улесниха, като донесоха това, което исках.
Крас усети, че колената му се подгъват. Усилието да стои изправен се оказваше твърде голямо. Той обаче остана прав със силата на волята си.
— Те също изглеждаха предизвестени за внезапното ни пристигане.
— Зин-Азшари не е лишен от умения. Все пак той е построен над самия Кладенец.
Драконовият магьосник се олюля, но този път не заради слабостта си. В последното си изказване Ценариус бе произнесъл две имена, които изпълниха сърцето му със страх.
— Зин… Зин-Азшари?
— Да, смъртни! Столицата на кралството на нощните елфи! Намира се на самия бряг на Кладенеца на вечността. Не знаеш дори това?
Без да обръща внимание на слабостта, която разкрива пред полубога, Крас седна на земята и сред спокойствието на тревите се опита да осмисли смразяващата реалност на ситуацията.
Зин-Азшари. Кладенецът на вечността.
Дори при сегашното състояние на паметта си прекрасно знаеше и двете имена. Някои неща имаха такава легендарна значимост, че за да ги забрави, драконът трябваше да бъде лишен от цялата си памет.
Зин-Азшари и Кладенецът на вечността. Първото име принадлежеше на центъра на империя на магията. Империя, управлявана от нощните елфи. Колко глупаво беше да не го е осъзнал по време на пленничеството си. Зин-Азшари е бил центърът на света в продължение на еони.
Кладенецът пък бе мястото на самата магия, безкрайно дълбокият източник на сила, за който се говореше в изпълнените със страхопочитание легенди на магьосници и заклинатели през вековете. Той служел за ядро на силите на нощните елфи и им позволявал да правят магии, които дори драконите уважаваха.
Но всичко това бе част от миналото… от далечното минало. Нито Зин-Азшари, нито невероятният и зловещ Кладенец съществуваха вече. Отдавна бяха изчезнали при катастрофа, която… която…
И тук паметта на Крас отново изгуби почва. Беше се случило нещо ужасяващо, което бе унищожило и града, и източника на силата му, а след това бе разкъсало света на парчета… но дори с цената на живота си не можеше да си спомни какво.