Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Не смея да летя по-нататък — каза драконът, докато пътниците му слизаха. — Но ще продължа с вас още известно време.
— Не сме далеч — изкоментира Малфурион. — Помня тази местност.
Крас огледа същия връх, който бе привлякъл вниманието на орка преди малко.
— Има си хас. Изключително подходящо жилище за Детуинг.
— И преди си казвал това име — вметна друидът. — Също и Ронин.
— Така наричаме Земния пазител на мястото, от което идваме. Лудостта му ни е добре позната, не е ли така, Брокс?
Ветеранът изсумтя в знак на съгласие.
— Моят народ го нарича също така Сянката на кръвта… но да, Детуинг е познат на всички живи същества… за голямо тяхно съжаление.
Малфурион потрепери.
— Как ще избегнем взора му? Аз съумях да го сторя единствено благодарение на наученото от Ценариус, но не можем всички да пътуваме през Смарагдовия сън.
— Нито би имало полза от това — отвърна Крас. — Не бихме могли да докоснем Демоничната душа от онзи свят. Трябва да се намираме в този. Аз го познавам най-добре. Би трябвало да съм в състояние да ни опазя от всякакви предупредителни магии. Това означава обаче, че на вас двамата с Брокс се пада да свършите всичко останало.
— Готов съм.
— Аз също. — Оркът вдигна магическата си брадва. — Ще отсека главата на черния от врата му, ако трябва.
Магьосникът се засмя кратко.
— Това би било достойно за възпяване, не мислиш ли?
Първоначално Кориалстраз водеше групата, защото осигуряваше най-добра защита, дори и според Брокс. Не след дълго обаче пътеката стана твърде тясна и накрая левиатанът едва се промъкваше.
— Ще се наложи да останеш тук — реши Крас.
— Мога да се покатеря около планините…
— Твърде близо сме. Дори и да успеем да избегнем магиите, Детуинг със сигурност е поставил стражи. Те ще те видят.
Срещу тази логика драконът нямаше как да спори.
— Тогава ви чакам тук. Трябва само да ме призовеш и ще дойда незабавно. — Очите му се присвиха. — Дори да трябва да се изправя срещу него.
В началото липсата на Кориалстраз рязко промени настроението в групата. Тримата се движеха много по-внимателно, изучавайки всеки ъгъл и сянка преди да продължат. Малфурион посочваше все нови знаци, които разпознаваше, което значеше, че вече са съвсем близо до целта си. Брокс, който сега водеше триото, се взираше във всяка скала по пътя им в опит да прецени дали зад нея не се крие някакъв враг.
Денят отстъпи пред нощта и макар сега Малфурион да виждаше по-добре, решиха да спрат, за да поспят. Друидът бе сигурен, че са съвсем близо до леговището, което правеше почивката твърде нервна, дори и за Брокс.
Когато оркът се разположи, за да поеме първата стража, Крас го предупреди:
— Този път всеки честно поема времето си. Всички трябва да сме в най-добрата си форма.
Посивяващият ветеран неохотно се съгласи и си намери място, където да застане. Острите му уши долавяха и най-тихия звук, включително и равномерното дишане на спътниците му — знак, че сънят бързо ги е покорил. Чуваше и други неща, макар много по-малко в сравнение с повечето места, посещавани през живота му. Тази земя наистина беше празна. Вятърът виеше и от време на време по някой склон падаха камъчета, но отвъд това не се чуваше почти нищо.
Сред тази тишина Брокс започна да си спомня за последните дни на своята първа война срещу демоните. Виждаше как другарите му весело говорят за клането, което ще извършат, за враговете, които ще паднат под брадвите им. Мнозина от тях очакваха да умрат, но каква смърт само щеше да е това!
Никой не очакваше събитията, които последваха.
Дълго време след това Брокс вярваше, че мъртвите му спътници го преследват. Сега обаче застаряващият войн знаеше, че те не са го проклели, а по-скоро стояха рамо до рамо с него и го насочваха по пътя му. Те живееха чрез него и всеки повален враг бе неговата проява на почит към тях. Един ден самият Брокс щеше да бъде повален, но дотогава той бе техният поборник.
Това го караше да се чувства горд.
Отдавна привикнал на задачи като тази, която в момента изпълняваше, Брокс знаеше точно колко време е минало. Половината му стража вече бе изтекла. Обмисли дали да не остави другите да спят, но Крас го беше предупредил. При целия си опит, оркът бе като новородено в сравнение с магьосника. Така че щеше да се подчини… този път.