Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Важна демонстрация на ролята на времевото предпочитание е известният експеримент „Маршмелоу“,[75] проведен в „Станфорд“ в края на шейсетте. Психологът Уолтър Мишел оставя деца сами в стая със сладкиш или желиран бонбон „Маршмелоу“. Казва им, че ако искат, могат да го изядат, обаче ако лакомството не е изядено, когато той се върне след петнайсет минути, ще им даде още едно за награда. С други думи, децата имат избор между незабавно удоволствие от лакомството или отложено удоволствие, но с две лакомства. Това е прост начин да се тества времевото предпочитание на децата. Тези, които могат да изчакат второто лакомство, имат ниско времево предпочитание, а децата с високо времево предпочитание не могат да изчакат. Мишел проследява същите деца десетилетия по-късно и открива важна връзка между ниското времево предпочитание, измерено при експеримента „Маршмелоу“, и добрите академични постижения, високите резултати на тестовете SAT, ниския индекс на телесната маса, липсата на пристрастявания към наркотици.

Като професор по икономика, не пропускам да запознавам с експеримента „Маршмелоу“ всички курсове, които водя. Вярвам, че това е един от най-важните уроци, които икономиката може да даде на индивидите. Недоумявам защо университетските учебни програми по икономика почти изцяло пренебрегват този урок – до степен много академични икономисти изобщо да не познават и разбират термина времево предпочитание.

Докато микроикономиката се занимава с транзакциите между индивидите, а макроикономиката – с ролята на правителството в икономиката, реалността е, че най-важните за благосъстоянието на индивида икономически решения са тези, които взема в компромис с бъдещото си Аз. Всеки ден човек прави по няколко икономически транзакции с други хора, но транзакциите му с бъдещото Аз са много повече. Примерите за тези взаимоотношения са безброй – решението да спестим или похарчим някакви средства; решението да инвестираме в придобиването на умения за бъдеща реализация или незабавно да приемем работа с ниско заплащане; да си купим функционална и евтина кола или да влезем в дълг, за да имаме скъпа; да работим допълнително или да излезем с приятели. Ето и любимия ми пример, който често давам на студентите – да решат дали да изучават материала от курса всяка седмица, или да опитат да го натъпчат в главите си през нощта преди изпита.