Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
И хората, и животните ловуват, но хората се различават от животните по това, че отделят време за създаване на инструменти за лов. Някои животни понякога могат да използват инструменти, за да ловят други животни, но нямат капацитет да притежават тези инструменти и да ги поддържат за дългосрочна употреба. Само чрез по-ниско времево предпочитание хората могат да решат да намалят времето за лов и да го отделят за направа на копие или прът за въдица, които не могат да бъдат изядени, но могат да позволят по-ефективен лов. Това е същността на инвестирането – когато хората отлагат непосредственото удовлетворяване, инвестират време и ресурси в производството на капиталови стоки, които ще направят производството по-качествено или по-добро в технологично отношение и ще го разширят над по-дълъг времеви хоризонт. Единствената причина даден индивид да предпочете да отложи потреблението си и да се ангажира с рисково производство през по-дълъг период от време е, че тези по-дълги процеси генерират повече продукция и по-качествени стоки. С други думи, инвестирането повишава продуктивността на производителя.
Икономистът Ханс-Херман Хопе обяснява, че след като времевото предпочитание спадне достатъчно, за да позволява спестяване и формиране на капитал или натрупване на трайни потребителски стоки, тенденцията е времевото предпочитание да спада още повече, защото е поставено началото на „процес на цивилизоване“[74] .
Рибарят, който си е направил въдица, може да лови повече риба на час от рибаря, който лови с голи ръце. Единственият начин да се направи въдица обаче, е да се отдели някакво начално количество време за труд, който не произвежда годна за ядене риба, а вместо това произвежда въдица. Процесът е несигурен, защото въдицата може да не върши работа и да се окаже, че рибарят е пропилял времето си без полза. Инвестициите не само изискват отложено потребление, но и носят риск от провал, което означава, че се предприемат само при очакване на възнаграждение. Колкото по-ниско е времевото предпочитание на индивида, толкова по-вероятно е той/тя да се ангажира с инвестиране, да забави потреблението и да акумулира капитал. Колкото повече капитал се акумулира, толкова по-висока е производителността на труда и толкова по-дълъг е хоризонтът на производството.
За да представим разликата по-нагледно, ще сравним двама хипотетични индивиди, които започват само с голите си ръце, но имат различни времеви предпочитания. Хари има по-високо времево предпочитание от Линда. Той решава да отдели цялото си време за лов на риба с голи ръце, при което са му нужни около осем часа на ден, за да улови достатъчно риба, с която да се храни през този ден. Линда, от друга страна, има по-ниско времево предпочитание и лови риба само шест часа, поради което разполага с по-малко риба всеки ден, и отделя по два часа на ден, за да си направи въдица. Линда успява да направи въдицата си след една седмица. Втората седмица тя може да лови риба по осем часа на ден и да удвои количеството, което хваща Хари. Инвестицията ѝ във въдица може да ѝ позволи да работи само по четири часа на ден, за да улови количеството риба, което изяжда Хари, но поради по-ниското си времево предпочитание тя няма да легне на лаврите си. Вместо това за четири часа всеки ден тя ще улавя, колкото Хари за осем часа. След това ще отделя четири часа за друго акумулиране на капитал – например за да си построи рибарска лодка. Месец след това Линда има рибарска лодка и въдица, така че може да влиза навътре в морето и да улавя риба, каквато Хари дори не е виждал. Производителността на Линда не е просто по-висока – нейната риба е различна и по-добра от тази, която лови Хари. Сега ѝ е нужен само час риболов, за да си осигури храната си за деня. Отделя останалото време за още акумулиране на капитал – да си направи по-големи въдици, мрежи и лодки, които да увеличат производителността ѝ и да подобрят качеството на живота ѝ.
Ако Хари и потомците му продължат да живеят със същото времево предпочитание, ще продължат и да живеят по същия начин, със същите нива на потребление и производителност. Ако Линда и нейните потомци продължат със същото ниско времево предпочитание, с времето непрекъснато ще подобряват живота си, ще увеличават капитала си и ще се занимават с все по-производителен труд при процес, чието завършване отнема далеч повече време.
Еквивалентът на Линда и потомците ѝ в реалността са собствениците на „Анелис Илена“ – най-големият риболовен траулер в света. Отнело е години тази внушаваща респект машина да бъде замислена, проектирана и построена, преди да бъде пусната на вода през 2000 г. Тя ще продължи да оперира десетилетия напред. Ще предлага на инвестиралите в нея хора с ниско времево предпочитание възвръщаемост върху капитала, който са вложили в процеса на строителството преди много десетилетия. Процесът на производство на риба за потомците на Линда е толкова дълъг и сложен, че са нужни десетилетия, за да бъде завършен, докато потомците на Хари продължават да извършват своя процес по няколко часа всеки ден. Разликата, разбира се, е, че потомците на Линда са много по-производителни от потомците на Хари и точно заради това си струва участието в по-дългия процес.