В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
— Марикопите ще щурмуват къщата.
— Погледни към прозорците и огледай покрива! Не виждаш ли толкова цеви на пушки, колкото са войните ти? Сега ние приключихме, пък и ти не искаш да говориш с думи, а с дела. Любопитни сме да се запознаем с тях.
Олд Файерхенд се изправи и тръгна бавно и с достойнство обратно към къщата. Винету и Уилкинс го последваха незабавно, без дума да кажат и без нито един-единствен път да погледнат назад към марикопите, които едва ли бяха очаквали едно такова бързо прекъсване на преговорите.
— Мастър Огнена ръка — поде Уилкинс при портата, — учудих се на въпросите, които поставихте на Ролан. Искахте, изглежда, да го свържете с моя племенник. Как стигнахте до това хрумване?
— Имате право, това е хрумване, което ми дойде като осенение. Видяхте ли как се уплаши Ролан при споменаване на името ви и още повече при името на вашия племенник?
— Действително.
— Ето как стигнах до тази мисъл: Уолкър, който бил купил плантацията от племенника ви, знаеше за планираното нападение на марикопите. Откъде е имал сведението? Или от самите марикопи, или от Ролан. Те следователно се познават. Когато узнах после от вас за поразителната прилика на Сребърния мъж с вашия племенник, имах втора брънка от веригата на моите догадки. Какво ако Ролан е отстранил племенника ви и е обсебил документите? Въз основа на голямата прилика с него не би му представлявало трудност да се представи като Артър Уилкинс.
— Egad! Искате да кажете, че Ролан е застанал на мястото на Артър и е продал сетне плантацията на Уолкър?
— Точно това искам да кажа.
— Но, мастър, това е едно много дръзко предположение!
— Тук сте прав. А и преди малко аз не възнамерявах нищо повече, освен да разръчкам храсталака, за да видя ще изскочи ли заек. И резултатът всъщност бе задоволителен. Още когато споменах Уолкър, той трепна, вашето име пък му отне цялата боя. Повярвайте ми, мастър Уилкинс, нишките, които водят до вашия племенник, до една се съединяват при Ролан! Това е твърдото ми убеждение.
— Дай Боже да сте прав. В такъв случай трябва да се постараем да го спипаме.
— Ще го сторим.
— Ама вождът не иска да ни го предаде.
— Тогава ще подхванем нещата от другия край. Ролан непременно трябва да бъде наш.
— Какво ли ще предприеме най-напред вождът?
— Мисля, че няма да чакаме дълго продължението на враждебните действия.
Този път обаче Олд Файерхенд щеше да сгреши. Предиобедът мина, без бивакуващите по брега на Тътлиш-то червенокожи да се раздвижат. Явно си бяха поставили за цел да поддържат обсада и не възнамеряваха да предприемат нищо ново преди падането на нощта. Следобедът също мина до половината. Тогава Олд Файерхенд, който от време на време наблюдаваше червенокожите през далекогледа си, забеляза някакво неспокойствие сред редиците им. Видя няколко индианци да търчат възбудено насам-натам, а после неколцина марикопи препуснаха надолу по клисурата, от която бяха приближили.
Какво се бе случило?…
Беше минал може би час от това необяснимо събитие, когато един червенокож тръгна към мисията. Носеше бяла кожа в ръка, значи отново някакъв парламентьор. Този път стигна до портата на къщата.
Отвориха му. Под свода на портата стоеше Сам Хокинс, който от полунощ бе напускал поста си само за броени мигове.
— Какво иска червенокожият? — изръмжа той на индианеца.
— Води ме при Инсхава нонтон!
— Какво искаш от него?
— Това Острата брадва ще каже само на мъжа, когото вие наричате Олд Файерхенд. Изпратен съм при него, не при теб.
— Щом като не щеш да говориш, обирай си крушите! Твоят вожд впрочем изрично е уверил, че не възнамерява повече да ни говори с приказки. Хайде да те няма, инак ще ти раздвижа краката, ако не се лъжа!
Веждите на червенокожия се извиха мрачно. Виждаше се, че му коства голямо усилие да остане спокоен. Но вождът му го бе пратил и той трябваше да доведе мисията си докрай.
— Всички бледолики ли са любопитни като теб?
— Любопитни? Egad, момче, не ставай нахален!
— Ще ме заведе ли бледоликият при Инсхава нонтон, или не?
— Не.
Очите на червенокожия просветнаха гневно.
— Добре! Острата брадва ще си отиде. Но нека бледоликият се пази да му се весне някога пред очите. Той ще му вземе скалпа.
По брадатото лице на трапера трепна нещо като горчива усмивка.
— Good luck! Скалпа ми ли искаш да имаш, червенокож? Ето ти го! Вземи!
Същевременно смъкна с лявата ръка безформената си шапка, а с дясната — перуката от главата. После я поднесе с подканващ жест под носа на червенокожия.