Хари Потър и затворникът от Азкабан

Рон почервеня като домат.

— Нищо ти няма на ръката! — процеди той през зъби към Малфой, който му се ухили злобно насреща.

— Уизли, нали чу какво ти каза професор Снейп — нарежи ми тези корени.

Рон хвана ножа, придърпа корените на Малфой към себе си и започна да ги кълца небрежно и неравномерно.

— Професоре — проточи глас Малфой, — Уизли съсипва корените ми.

Снейп се приближи до тяхната маса, впери поглед над гърбавия си нос в корените и нареди с иронична усмивка изпод дългата си мазна коса:

— Смени корените на Малфой с твоите, Уизли.

— Ама, сър…

Четвърт час Рон внимателно бе рязал своите корени на съвсем еднакви парченца.

— Веднага! — заповяда Снейп с възможно най-заплашителния си глас.

Рон избута красиво нарязаните си корени изпод масата и пак хвана ножа.

— Моля, сър, трябва да ми се обели тази изсушена смокиня — обади се пак Малфой, едва сдържайки злобния си смях.

— Потър, ти пък обели смокинята на Малфой — каза Снейп, като хвърли към Хари един от онези погледи, пълни с омраза, които пазеше специално за него.

Хари се зае със смокинята на Малфой, докато Рон се мъчеше да оправи корените, които бяха останали за него. Хари обели сухата смокиня колкото можа по-бързо и мълчаливо я хвърли през масата. Малфой му отправи най-широката си подигравателна усмивка.

— Не сте ли виждали приятеля си Хагрид напоследък? — попита той с нисък глас.

— Не е твоя работа! — сопна му се Рон, без да вдига очи.

— Опасявам се, че няма да учителства още дълго — заяви Малфой с престорено съжаление. — Татко доста се разсърди за това, което стана с мен…

— Ако не млъкнеш, Малфой, ще видиш какво наистина ще стане с теб! — заплаши го Рон.

— …и се е оплакал на училищните настоятели. Също и в Министерството на магията. А татко има огромно влияние, както знаете. И след такава трайна травма — тук той изпусна тежка фалшива въздишка — кой знае дали ръката ми изобщо някога ще се оправи…

— Значи затова разиграваш целия този театър! — възмути се Хари и обезглави без да иска, една мъртва гъсеница, защото ръката му се беше разтреперила от гняв. — Искаш да уволнят Хагрид.

— Ами… — започна Малфой, като сниши глас, — донякъде, Потър. Но това има и други предимства. Уизли, я ми нарежи гъсеницата.

Няколко котела по-нататък Невил бе изпаднал в беда. Той редовно оплескваше нещо в часа по отвари, който за него бе най-тежкият учебен час, а сковаващият страх от професор Снейп влошаваше нещата още повече. Отварата трябваше да бъде светла и отровнозелена, а бе станала…

— Оранжева е, Лонгботъм — каза Снейп, като гребна от нея с черпака и я плисна обратно в котела отвисоко, та всички да видят. — Оранжева отвара. Я кажи, момче, влиза ли ти нещо изобщо в дебелата глава? Не ме ли чу, като казах съвсем ясно, че се слага само един далак от плъх? Не обясних ли, че е достатъчно само веднъж да цръкнеш сок от пиявици? Какво трябва да направя, че да ме разбереш, Лонгботъм?

Невил бе поруменял и цял трепереше. Май всеки момент щеше да се разплаче.