Хари Потър и огненият бокал

Цветните фенери по пътеката към стадиона бяха угаснали. Тъмни фигури се лутаха между дърветата, пищяха деца, в студената нощ отекваха изплашени гласове и тревожни викове. Хора, чиито лица не се виждаха в тъмнината, блъскаха Хари насам-натам. Изведнъж Рон извика от болка.

— Какво стана? — разтревожи се Хърмаяни и така рязко спря, че Хари връхлетя върху нея. — Къде си, Рон? О, не може да бъде!… Лумос!

Върхът на пръчката й светна и тя насочи лъча върху пътеката. Рон лежеше проснат на земята.

— Спънах се в корена на едно дърво — ядосано обясни той и се изправи отново на крака.

— Как няма да се спъваш с тия огромни ходила! — обади се зад гърба им провлачен глас.

Хари, Рон и Хърмаяни рязко се обърнаха. Драко Малфой стоеше сам, облегнат на едно дърво близо до тях, и преспокойно ги наблюдаваше със скръстени ръце. Той явно бе гледал случката в лагера през една пролука в дърветата.

Рон каза на Малфой нещо, за което Хари бе сигурен, че никога не би се изплъзнало от устата на приятеля му в присъствието на госпожа Уизли.

— Мери си приказките, Уизли! — Очите на Малфой засвяткаха. — Май е по-добре да побързате. Нали не искате тя да бъде забелязана, а?

Той кимна към Хърмаяни точно когато откъм лагера избухна нещо като бомба и зелен лъч освети за миг дърветата около тях.

— Какво искаш да кажеш? — предизвикателно го попита Хърмаяни.

— Грейнджър, те преследват мъгъли — отвърна Малфой. — Искаш ли и ти да развееш гащи във въздуха? Ако е така, стой си тук… те са се запътили насам и дружно ще се посмеем.

— Хърмаяни е магьосница! — изръмжа Хари.

— Мисли каквото искаш, Потър — злобно се ухили Малфой. — Остани, ако смяташ, че няма да надушат мътнород.

— Затваряй си устата! — извика Рон.

Всички присъстващи знаеха, че „мътнород“ е крайно оскърбителна дума за вещица или магьосник с мъгълски произход.

— Няма смисъл, Рон — бързо каза Хърмаяни и го хвана за ръката, защото той направи крачка към Малфой.

От другата страна на гората се разнесе най-оглушителният трясък, който някога бяха чували. Наблизо няколко души изкрещяха.

Малфой се ухили.

— Лесно се плашат, нали? — небрежно отбеляза той. — Предполагам, че баща ти ви е поръчал да се криете. Какво ли е намислил… Да не се опитва да спаси мъгълите?

— А твоите родители къде са? — попита Хари, едва сдържайки яда си. — Там, при ония с маските, нали?

Малфой го погледна, все още захилен.

— И да са там, едва ли щях да ти кажа, не мислиш ли, Потър?

— О, стига вече! — прекъсна ги Хърмаяни и погледна Малфой с отвращение. — Да вървим да потърсим другите.