Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Можете ли да ми кажете нещо за нея? — попитах аз.

— Нещо за нея ли?

— Да, откъде е, какви са близките и — неща от този род?

Лицето на мисис Фолиот стана още по-смразяващо студено…

— Нищичко не зная.

— У кого е била, преди да дойде у вас?

— Съжалявам, но не помня.

Сега изпод нервността й блесна искра от спотаен гняв. Тя вдигна глава с движение, което ми беше смътно познато.

— Наистина ли са необходими всички тия въпроси?

— Съвсем не — казах с вид на учуден човек и с нотка па извинение. — Не допусках, че ще имате нещо против да отговорите. Много се извинявам.

Гневът й премина и тя отново се смути.

— О, нямам нищо против да отговоря. Уверявам ви, че нямам нищо против. Защо пък? Това… просто изглеждаше малко странно, знаете. Само това е причината. Малко странно.

Едно от предимствата да си лекар-практик е, че обикновено можеш да познаеш кога те лъжат. Ако не от нещо друго, то поне от държането на мисис Фолиот можех да доловя, че никак не й се искаше да отговаря на моите въпроси — съвсем никак. Тя се чувствуваше много смутена и объркана, а зад всичко това явно се криеше някаква тайна. Прецених, че е жена, която не търпи никаква измама, затова се чувствуваше страшно неловко, когато сама трябваше да си служи с такова средство. Дори дете би прозряло в душата й.

Но ясно беше също, че нямаше намерение да ми каже нищо повече. Каквато и тайна да заобикаляше Урсула Борн, аз нямаше да я узная от устата на мисис Фолиот.

Претърпял несполука, аз още веднъж се извиних за безпокойството, взех шапката си и си тръгнах.

Наминах да прегледам няколко болни и се прибрах в къщи към шест часа. Каролина седеше пред развалините, които представляваха нашите чайни прибори. Лицето н имаше оня израз на скрита екзалтация, който познавам много добре. У нея това беше сигурен белег, че се готви да изтръгне или да сподели някакви сведения. Чудех се кое ли от двете можеше да бъде.

— Прекарах следобеда много интересно — поде Каролина, когато се отпуснах в специалното си кресло и протегнах нозе към примамливите пламъци в огнището.

— Така ли? Да не би мис Ганет да е идвала на чай?

Мис Ганет е една от главните ни доставчици на новини.

— Не. Отгатни кой — каза Каролина с дълбоко самодоволство.

Няколко пъти се помъчих да отгатна, като полека пресявах всички агенти на разузнавателната служба на Каролина. Сестра ми посрещаше всяка моя догадка с тържествено поклащане на глава. Накрая благоволи драговолно да ми открие тайната си.

— Мосю Поаро! — произнесе тя. — Какво ще кажеш, а?

Много неща преминаха през главата ми, но се пазех да ги кажа на Каролина.

— Защо идва? — попитах.

— За да ме види, разбира се. Каза, че познавайки брат ми така добре, се надявал, че ще му бъде позволено да се запознае с очарователната му сестра — пардон, твоята очарователна сестра, — обърках се, ала се сещаш какво искам да кажа.

— За какво ти говори? — полюбопитствувах аз.

— Разказа ми много неща за себе си и за делата си. Знаеш ли принц Павел на Мавритания — оня, който съвсем наскоро се ожени за една танцьорка?