Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
На сутринта поехме със слоновете обратно към брега където ни чакаха две лодки прау, за да ни откарат до корабите. На двама моряка от „Виктория“ толкова им хареса на тоя остров, че останаха при мохамеданите.
Селището, като се изключат дворецът на краля и жилищата на неколцина знатни придворни, все едно че е построено в морето. То наброява двадесет и пет хиляди огнища или семейства. Къщите са направени от дърво и поставени върху здрави колове. Когато има прилив, жените се качват на лодки, и идват да продават хранителни продукти. Дворецът на краля е ограден с висока стена, иззидана от тухли, която като същинска крепост има и продълговати бойници. Ние изброихме 56 метални и 6 железни топа.
Кралят, мохамеданин, се казва раджа Сирипада. Той е към четиридесетгодишен и много пълен. Обслужват го само жени, дъщери на най-знатните хора от острова. Никой няма право да разговаря с него другояче освен чрез тръба, както бяхме принудени да постъпим и ние. Десет писари, наречени ксиротели, са заети единствено с това да описват неговите дела върху тънки кори от дървета. Той никога не напуска двореца си с изключение на дните, когато отива на лов.
Трябваше да поправим корабите, а нямахме смола. Затова изпратихме петима моряци в селището, като им дадохме различни предмети, за да ги разменят за смола. Изминаха три дни, а те все още не се завръщаха. Започнахме да се опасяваме, че кралят все пак не е така благосклонно настроен към нас.
В понеделник, 29 юли, веднага след изгрев слънце се приближиха повече от сто лодки към нашите кораби. Те се бяха разделили на три групи, съпровождаха ги много малки лодки, наречени тунгули. Понеже се бояхме да не бъдем коварно нападнати, веднага опънахме ветрилата и така набързо отплавахме, че бяхме принудени да се простим с едната си котва. Подозренията ни се увеличиха, когато забелязахме раздвижване на няколко по-големи плавателни съда, които бяха хвърлили котва зад нашите кораби. Стори ни се, че имаме всички основания да се страхуваме от обкръжаване. Затова първата ни грижа бе да се отдалечим от онези кораби — наричаха ги джонки. Започнахме да ги обстрелваме и убихме голяма част от техните хора. Четирима пленихме, останалите се спасиха с бягство на брега.
В една от пленените джонки беше синът на краля на остров Лоцон, който служеше като военноначалник при краля на Борнео и току-що се бе завърнал със своите джонки след завоюването на едно голямо селище на име Лаое. Това селище се намира в единия край на острова в посока към Ява. Пълководецът го бе нападнал и плячкосал, защото неговите жители предпочитали да бъдат поданици на езическия владетел на Ява, а не на мохамеданския от Борнео.
Нашият щурман Хуан Карвахо подарил свободата на пълководеца тайно от нас. По-късно научихме, че е бил подкупен. Ако бяхме задържали под арест кралския син, кралят на Борнео щеше без съмнение да изпълни всяко наше искане, защото младият воин наистина имаше големи заслуги за кралство Борнео.
След като мохамеданския крал научи за нещастието, сполетяло джонките, той побърза да ни съобщи чрез единия от двамата моряци, които бяха останали в неговата страна да търгуват, че корабите искали да нападнат не нас, а някакви езически племена. За доказателство, че това твърдение отговаря на истината, ни показаха глави на убити в сражението езичници. Нашият отговор до краля гласеше, че искаме да върне на корабите ни двамата моряци, ако действително не е враждебно настроен към пас. Обаче кралят отказа да изпълни тази молба. Той не освободи и сина на Хуан Карвахо, който бе останал на сушата заради една жена.
Така Карвахо бе наказан за своята продажност със загубата на сина си. Ние задържахме на корабите шестнадесет мъже, всички без изключение знатни придворни, и три жени. Жените, и трите добре сложени, искахме да отведем в Испания, в дар на кралицата, но Карвахо ги взе за себе си.
В пристанището, където бяхме хвърлили котва, освен селището на краля на Борнео имаше и второ, също построено във водата. То се населяваше от езичници и беше още по-голямо от мохамеданското.
Враждебността между двата народа е много голяма, ежедневно се стига до сблъсъци и сражения.
Езическият крал е не по-малко могъщ от мохамеданския, само че не е така горд и на мен ми се струва, че не ще бъде трудно да бъде покръстен в християнската вяра. Тези езичници почитат слънцето и луната: слънцето като господар на деня, а луната като божество на нощта и мрака. Звездите те смятат за по-малки божества, подчинени на двете най-големи божествени сили. Приветствуват изгряващото слънце и пълната лука с песнопения и отправят всякакви молитви към тях: да ги дарят с деца, за увеличаване на стадата с добитък, за плодородие на земята.