Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Бяхме напуснали пристанището на Севиля с четири кораба, а сега оставаха само два. Очите на мнозина се насълзиха, когато буйните пламъци обгърнаха „Консепсион“. Добре ни беше служил този кораб.
Сега вече никой не говореше за това, че Магелан бе португалец. Някои дори сваляха шапките си, когато споменаваха името му. Винаги става така, ваше благородие, едва след смъртта започват да виждат доброто у човека.
Настроението и на двата кораба беше лошо. Причината не бе само смъртта на адмирала — повечето от нас бяха загубили по време на плаването, и най-вече на остров Матан, верни другари. Екипажът не проявяваше доверие към двамата нови капитани, по все пак държеше повече на испанеца, отколкото на португалеца. Никой вече не продумваше за връщане в родината.
Продължихме на югозапад и минахме покрай един остров на име Панилонгон. Хората там са черни като етиопци. Подпрени на дълги, тесни копия, те бяха застанали в заплашителна поза на брега. Навярно и до тях бе стигнала вестта, че и ние сме уязвими и смъртни. Тази вест може би се предаваше от остров на остров и това бе много опасно за нас.
Подир три дни отново се натъкнахме на голям остров. Хвърлихме котва край неговите брегове. Кралят ни посети на борда на кораба и в знак на своите симпатии към нас рани лявата си ръка и намокри с кръвта гърдите и върха на езика си. Ние направихме същото. След тази церемония кралят, който бе дошъл сам, си отиде. През цялото време, докато беше на кораба, той не произнесе нито дума. Ние също мълчахме.
Кралят бе поканил със знаци капитаните да го посетят. Но нито един от тях, или пък който и да е друг от кораба, не пожела да последва тази покана. Всички твърдяха, че са болни и изтощени. Изборът падна върху испанския рицар, който се бе осмелил да кори своя върховен пълководец, великия и благороден крал на Испания, но и той отказа да слезе на сушата. На края трябваше аз да се впусна в това опасно приключение. Заявих, че съм готов да посетя краля, макар че капитаните не ми дадоха придружители.
И тъй, аз се отправих сам към сушата. Кралят ме очакваше на брега. Скоро стигнахме до една река, по чиито брегове се виждаха много рибари. Кралят ходеше гол, както и всички обитатели на този и на съседните острови, само хълбоците му бяха покрити с тясно парче плат, но той и него свали, когато се качихме в една лодка и потеглихме нагоре по реката. Лодкарите пяха през целия път. В два часа през нощта стигнахме до жилището на краля, то бе отдалечено на две левги от мястото, където бяхме хвърлили котва. Намираше се на самия бряг на реката между две други жилища, но беше по-голямо от тях и от всички други, които бях виждал преди това.
Едва пристъпихме прага на кралския дом и насреща ни излязоха слуги, които държаха в ръце факли от тръстика и палмови листа. Листата бяха навити на руло и напълнени със споменатите вече растителни смоли. Докато приготовляваха на открит огън вечерята, кралят заедно с двама от своите приближени, на които бе разрешено да влизат в палата му, и с двете си жени, които бяха много добре сложени, изпи голям съд с палмово вино, без да хапне нищо. Канеха и мен да пия, обаче аз познавах вече действието на това вино и пих само веднъж. Пиенето се придружаваше със същата церемония, както при краля на Масао.
Вечерята, приготвена от ориз, козе месо и силно осолена риба, ни бе поднесена в порцеланови купи. Тук ядат ориза вместо хляб и го приготвят по следния начин: в едно глинено гърне, което по форма напомня нашите тенджери, слагат най-напред ориз и вода. След това покриват съда с един голям лист и го оставят на огъня, докато оризът се сгъсти, стане твърд като хляб и може да се извади от гърнето. Навред по тези острови оризът се приготвя така.
Не съжалявах, че слязох сам на сушата, изпитвах пълно доверие към краля и неговите хора. Той бе едър, силен мъж и обичаше да се смее, показвайки зъбите си, украсени със златни пластинки. Ядеше и пиеше повече от десетина наши мъже. Особено обичаше печеното козе месо. Всеки път, когато унищожаваше някое голямо парче месо или риба, виждах как стомахът му се издува. Обземаше ме страх, че може да се пръсне.
(липсваща картинка???)
Карта на околосветското плаване на Магелан (1519–1522 г.). С пунктир е отбелязано продължението на пътешествието след смъртта на Магелан
След вечерята кралят заповяда да донесат две тръстикови и две кокосови рогозки и две възглавници от листа. Сложиха ги една до друга, така че се образуваха две легла. Сега кралят ме запита със знаци дали желая за нощта жена. Благодарих му и му показах, че бих желал да остана сам. След тези думи един от неговите приближени влезе в помещението и остана цялата нощ до мен. Кралят отиде да спи с двете си жени другаде.