Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Сега плавахме на североизток, защото нашата цел беше град Майнгданао71, където искахме да съберем сведения за разположението на Молукските острози. По пътя си обаче срещнахме една бигуадея — рибарска лодка и решихме да я пленим. Това се оказа невъзможно без битка, така че се видяхме принудени да убием седмина мъже, които ни оказаха съпротива. Останалите пленихме.
Тези островитяни бяха по-високи и по-силни от всички, които бяхме виждали досега — научихме, че са от Майнгданао. Между тях беше и братът на тамошния крал. Той ни увери, че познавал точно разположението на Молукските острови, а по-късно ни разказа също, че е пребивавал в дома на Франсишку Серану. Понеже нямахме основание да не му вярваме, променихме курса и поехме на югоизток.
Разказаха ни, че в планинската част на остров Квипит живеели хора, чиито тела били целите покрити с косми; те били много войнствени и отлични стрелци с лък. Тези жестоки хора, когато пленявали неприятел, го убивали и изяждали сърцето му сурово с някакъв сос, приготвен от портокали и лимони. Научихме и за един остров на име Гилона, чиито обитатели имали толкова дълги уши, че им стигали чак до раменете. Когато показахме учудването си, разказаха ни за друг остров, разположен наблизо, на който живеели хора с още по-големи уши. Толкова големи, че можели с едното ухо да покрият цялата си глава. На нас много ни се искаше да ги видим, но бяхме принудени да се откажем, защото бързахме да стигнем по-скоро до Молукските острови.
След като отминахме островите Цибоко, Сарангани и Кандигар, на 26 октомври, събота, малко след здрачаване внезапно ни връхлетя такава страшна буря, че ни принуди да свием всички ветрила. Започнахме да се молим на бога да ни спаси и след малко видяхме на върха на мачтите си нашите трима светци, които разпръсваха със своето сияние мрака; свети Елм на гротмачтата, свети Николаус на фокмачтата и света Клара — на бизанмачтата. Цели два часа те пръскаха светлина и когато изчезнаха, заедно с тях изчезна и бурята.
При остров Сарангани в посока към Кандигар хвърлихме котва край едно село, в което имаше много злато и бисери. Това пристанище се намира на 5°9′ северна ширина и е отдалечено на 50 левги от Кавит. Жителите му ходят голи, както всички останали племена в тази част на света. Останахме тук един ден и със сила се сдобихме с двама пилоти, които да ни отведат до Молукските острови.
След като те волю-неволю склониха да ни покажат верния път, потеглихме на югозапад и стигнахме до осем острова, които бяха отчасти обитаеми, отчасти безлюдни, и се казваха: Чеауа, Каучо, Кауиао, Каманука, Кабалуцао, Чеаи, Липан и Нуза.
В края на тази верига от острови се намира един много красив на име Сангир. Ние искахме да заобиколим носа му, но неблагоприятен насрещен вятър ни попречи, така че бяхме принудени цялата нощ да кръстосваме в открито море. Възползвайки се от мрака, единият от пилотите, а заедно с него и братът на краля на Майнгданао избягаха и се спасиха с плуване. След разсъмване отново се оказа невъзможно да заобиколим острова. Тук управляват четирима крале, а именно раджа Матандату, раджа Лага, раджа Бапти и раджа Парабу. Сангир е разположен на 3°30′ северна ширина и се намира на 27 левги от Сарангани.
След като все пак успяхме да заобиколим този остров на 6 ноември, сряда, съзряхме на около 14 левги пред нас четири други високи острова. Пилотът ни каза, че това са Молукските острови. В този миг всички благодарихме на бога и дадохме салют с оръдията. Вие ще разберете голямата радост, която изпитахме, когато съзряхме тези острови, ваше високоблагородие, като си припомните, че заради тях плавахме цели двадесет и седем месеца без два дни из непознати морета, излагайки се на много опасности и рискове.
Дълбочината, която измерихме тук, беше между 100 и 200 разтега72. Това изобличаваше португалците в лъжа, защото те твърдяха, че Молукските острови били разположени сред океан, недостъпен поради грамадни дълбочини и постоянно покрит с гъсти мъгли.
В петък, 8 ноември, в три часа подир обед навлязохме в пристанището на един остров, който носеше името Тадоре73. Когато приближихме до сушата и пуснахме котва, отново дадохме салют с всички оръдия. Скоро се появиха двама пратеници на краля и ни запитаха кои сме и какво търсим в тези земи. Отговорихме им, че искаме да сключим мир с техния крал и да разменим испански стоки срещу подправки.
71
На о. Минданао — от групата на Филипините. Б.пр.
72
Един разтег е приблизително равен на 1,5 м. Б.ред.
73
Днес този остров се нарича Тидоре. Б.пр.