Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Мохамеданите ходят голи като всички други обитатели на тези земи. Те ценят много живака, защото вярват, че укрепва здравето и лекува болести. Почитат един бог, който се казва Мохамед, и се придържат към неговите повели. Затова не ядат свинско месо. Тялото си мият с лявата ръка, с която никога не си служат при хранене, а лицето с дясната. Също като евреите те упорито държат на обрязването и не убиват нито кози, нито кокошки, без да призоват преди това слънцето. Преди да заколят кокошките, обрязват крилата и кожата на краката. Не ядат месото на нито едно животно, което не са заклали сами.
На острова добиват и камфор — един вид балсам, който избликва капка по капка между кората и ствола на едно дърво. Това дърво се нарича капор.
Тук растат канела, джинджифил, портокали, лимони, сливи, захарна тръстика, пъпеши, тикви, ряпа, кромид и др. От животните се срещат слонове, коне, биволи, коми, свине, кокошки, гъски и гарвани.
Разказаха ми, че кралят на Борнео притежавал два бисера, големи колкото кокоше яйце и така кръгли и гладки, че никога не можели да застанат неподвижни върху равната повърхност на маса. Когато отнесохме нашите дарове на краля със знаци му дадох да разбере, че бих желал да видя тези бисери. Той веднага обеща да ни ги покаже, но все пак не стори това. Някои от знатните му приближени ме уверяваха, че са ги виждали.
Мохамеданите от Борнео секат медни монети, които са пробити, за да могат да се нанизват на връв. Едната им страна е гладка, а на другата се виждат четири букви — инициалите на великия император на Китай.
Като мярка за тегло вземат бахара67, който се разпада на 203 катила, а един катил пък има 20 табила. Медните монети наричат пизи. За едно руло хартия ни даваха по 100 пизи, за един катил живак — по 6 порцеланови купички, за един катил бронз — една порцеланова купичка, за три ножа — една голяма порцеланова купа, за 160 катила бронз — един бахар восък, за 80 катила бронз — 1 бахар сол, за 40 катила бронз — 1 бахар аниме. Тук най-търсени са бронзът, живакът, киноварът68, стъклото, вълнените платове, лененото платно, желязото и очилата.
На Борнео добиват порцелан от много бяла пръст, която е лежала затрупана половин век, за да се получи желаната гладкост. Бащите заравят пръстта на синовете си. Твърдят, че порцелановата купа веднага се разпада на парчета, ако в нея се сложи отрова.
Джонките, за които споменах, са най-големите плавателни съдове по тези морета. Частта, която е във водата, е направена от дъски, сковани една за друга с дървени гвоздеи, а горната им част е направена от дебели бамбукови пръти. От същите стъбла са направени и мачтите, а ветрилата са от дървесни кори. Тези джонки носят толкова голям товар, колкото и нашите кораби.
Остров Борнео е толкова голям, че за да бъде обходен с кораб, са необходими три месеца. Той се намира на 5°15′ северна ширина и 176°40′ дължина от демаркационната линия.
От остров Борнео потеглихме пак обратно, за да потърсим място, където ще бъде възможно да отстраним повредите. Единият кораб имаше голяма пукнатина, а другият се повреди, като заседна недалеч от остров Бибалон поради невнимание на кормчията, но можахме да го изтеглим. Още по-голямо нещастие щеше да ни сполети, когато един моряк, който почистваше фенера си, по невнимание захвърли пламтящия нагар в едно буре с барут. Добре че успя да го измъкне, преди още барутът да се подпали.
По пътя срещнахме четири лодки прау, които бяха на път за Борнео, и разбихме едната от тях, натоварена с кокосови орехи. Екипажът й се спаси на едно малко островче. Трите останали се постараха да не прекосят пътя ни и се оттеглиха зад едни малки острови.
Между северния нос на Борнео и остров Цимбомбон попаднахме в едно пристанище, което ни се видя подходящо за възстановяване на корабите. Но тъй като ни липсваше необходимият материал, потребни ни бяха четиридесет и два дни, докато двата кораба отново станат годни за плаване. Всеки от нас участвуваше в работата. Най-трудно бе да си доставим дървения материал от горите, тъй като земята бе буйно обрасла с бодливи храсти, а ние бяхме принудени да вървим боси, защото никой от нас вече нямаше обуща.
67
Около 235 кг. Б.пр.
68
Минерал с червен цвят. Б.ред.