Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
На другия ден, докато приготвяха обеда, аз обходих острова. Влязох в много колиби, построени по същия начин, както и на другите острови, които бяхме посетили, и видях много златни съдове и предмети, обаче малко хранителни продукти. След като се върнах, отново ме нагостиха с ориз, козе месо и риба. Като подарък кралят ми поднесе бокала, от който бях пил. Той бе златен и толкова тежък, че с мъка го повдигах до устните си.
С жестове обясних на краля, че имам желание да видя кралицата и той кимна с глава в знак на съгласие. Упътихме се към върха на една планина, където се намираше палатът. Когато влязох, аз направих дълбок поклон и кралицата отговори по същия начин на моя поздрав. Седнах до нея и загледах как плетеше рогозки.
Всички стени бяха украсени с порцеланови съдове, видях и четири различни по големина тимпана — кралицата се забавлявала, като свирела всеки ден на тях. Множество роби и робини стояха около нея, готови да й служат. Понеже не можех да разговарям с кралицата на нейния език, скоро се върнах в палата на краля. Там ме гостиха със захарна тръстика.
На този остров, както и на всички останали, има свине, кози, ориз и джинджифил. Но на никой друг остров няма такова изобилие от злато, каквото видях тук. Обитателите му ми посочваха цели долини и със знаци ми даваха да разбера, че там имало повече злато, отколкото косми на главите им. Само че те не умееха да добиват злато, а освен това и нямаха желание да си създават толкова работа. Те изобщо не ценят този метал.
След като привършихме обеда, помолих краля да ме върне отново на нашите кораби. Той лично ме придружи, заедно с неколцина от своите приближени. Докато пътувахме с лодка надолу по реката, видях на десния бряг трима мъже, които висяха на едно дърво голи, изложени на знойното слънце. Когато запитах, какво означава това, отговориха ми, че така наказвали всеки, който извърши злодеяние.
На този остров много строго се наказва прелюбодеянието. Прелюбодееца го шибат с камшик пред всички или го окачват да виси пет дни на едно дърво, а прелюбодейката хвърлят в реката да се удави пред очите на целия народ. Кражбата не се наказва, освен ако е засегнато имуществото на краля или на някой от приближените му. Не закачат и децата на прелюбодейците.
Тази част на острова, която носи името Чипит, е свързана с Бутуан и Калаган. Островът се простира надлъж покрай Бохол и има удобно пристанище, разположено на 8° северна ширина и 167° западно от демаркационната линия и отдалечено на 50 левги от Зубу. На северозапад — на около два дни път — се намира големият остров Лоцон. От дълги години той се посещава от китайци, които идват със своите джонки да търгуват.
След като плавахме няколко дни на запад-югозапад, забелязахме един пуст остров на име Кагаян и хвърлихме котва край него. Малкото обитатели, които видяхме, бяха мохамедани — морски разбойници, изгонени от остров Борнео. Те ходят голи, за оръжия им служат цеви, колчани със стрели и отровни билки. Носят и ками, дръжките на които са украсени със злато и скъпоценни камъни, а също така копия, боздугани и „брони“ от бизонска кожа. Нас ни смятаха за божества или светци. На този остров има големи и ниски дървета, но никакви хранителни продукти и само един-единствен извор.
Островът се намира на 7°30′ северна ширина и на 43 левги от Чипит. Когато бяхме на Палаоан, научихме, че морските пирати-мохамедани крадели от другите острови дори вода, с която пълнели големи мехове, направени от козя кожа. Те отвличали и жени от други племена и ги домъквали тук.
На около 25 левги по-нататък се натъкнахме на друг голям остров, на който имаше храна в изобилие. Това бе истинско щастие за нас, защото много често празните ни стомаси ни бяха довеждали до мисълта да напуснем корабите и да се заселим на някой остров, за да дочакаме там края на дните си. На този остров, наречен Палаоан, можахме да си купим ориз, джинджифил, свине, кози, кокошки и различни видове банани. Някои бяха по-дълги от един фут и дебели колкото мъжка ръка. Малките са по-вкусни от големите. Местните жители ни дадоха и кокосови орехи, батати, захарна тръстика и коренища, които много напомняха цвекло. Тук приготвят ориза на огън, в тръстиково стъбло или в дървени съдове. Така той се запазва по-дълго, отколкото когато е приготвен в гърнета. От ориза умеят да правят и вино, което не само е по-силно, но и по-вкусно от палмовото. С една дума, този остров бе за нас като обетована земя. Той се намира на 9°20′ северна ширина и на 171°20′ от демаркационната линия. Кралят сключи с нас съюз за приятелство. За да го закрепи, той поиска нож, направи драскотина на гърдите си и намаза с кръвта челото и езика си. Ние последвахме примера му.