Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Още на другия ден самият крал дойде да ни посети. За да му засвидетелствуваме уважение, ние го посрещнахме с лодки още по море, а той ни покани да се качим в неговото прау. Седеше под копринен слънчобран, пред него стояха двама знатни придворни от свитата му и един от синовете му. Синът държеше в ръка кралския скиптър, а придворните — по един златен съд, пълен с вода, в който кралят от време на време потапяше ръцете си. До него стояха двама други благородници, които носеха златни ковчежета, пълни с бетре74.
Кралят ни приветствува като желани гости и ни разказа, че преди доста време му се присънило, как множество кораби от далечни страни ще пристигнат на Молукските острови. За да провери дали сънят му ще се сбъдне, той много нощи наблюдавал луната и открил, че корабите наистина ще се появят. И според него ние бяхме онези, които толкова дълго бе чакал.
След тези думи кралят дойде на нашия кораб, където всички му целунахме ръка. Отведохме го на задната палуба, но той отказа да мине през отвора, който ние използвахме, защото сметна, че е под неговото достойнство да се навежда. Тогава му дадохме стол, обвит в червено кадифе и след като седна, го облякохме в дреха от жълто кадифе. За да му покажем колко го почитаме, насядахме около него на пода.
Кралят ни увери, че той и неговите поданици желаят да бъдат за вечни времена приятели и васали на краля на Испания и че ще ни приеме на своя остров като собствени деца. Помоли ни да слезем на сушата и да живеем там, като у дома си. На края заяви, че островът вече не ще се нарича Тадоре, а Кастилия. По този начин той искаше да даде израз на привързаността си към нашия господар, краля на Испания.
Тези думи ни развълнуваха и ни накараха да му подарим трона, върху който седеше. Освен това му оставихме и дрехата, с която го бяхме заметнали, парче фино сукно, четири лакътя алено платно, жилетка от брокат, парче жълта дамаска и други индийски платове с втъкани златни нишки, парче бяло ленено платно, две кепета, шест наниза ситни стъклени мъниста, двадесет ножа, три големи огледала, шест ножици, шест гребена, няколко позлатени стъклени купички и още някои неща. Сина му дарихме с парче индийски плат, изтъкан от злато и коприна, с едно голямо огледало, една шапка и два ножа. За деветимата знатни приближени, които придружаваха краля, избрахме по една шапка и два ножа. На останалите също раздадохме малки подаръци. На края кралят изказа съжаление, че не е в състояние да направи на краля на. Испания подарък, който би бил достоен за този велик владетел.
Кралят на Тадоре ни посъветва да изтеглим корабите по-близо до брега и да убиваме с огнестрелните оръжия всеки от неговите поданици, който би дръзнал да ни ограбва. След тези думи си тръгна. Лицето му изразяваше задоволство, но той нито веднъж не приведе глава, макар че ние многократно му се кланяхме. На сбогуване отново дадохме топовни изстрели.
Кралят е мохамеданин, към 45-годишен, добре сложен и с привлекателно лице. Облеклото му се състоеше от фина риза, чиито ръкави бяха избродирани със злато. Около кръста си бе увил пояс, който стигаше чак до стъпалата. Името му е раджа Султан Мандзор. Той минава за забележителен астролог.
(липсваща картинка???)
Кралят на един от Молукските острови
На 10 ноември, неделя, отново се срещнахме с краля. Той ни запита от колко време сме вече на път, какви заплати получаваме и какво яде и пие всеки от нас ежедневно. Задоволихме любопитството му. Тогава той помоли да му дадем един печат на нашия крал и кралското знаме, защото лелеел желание за в бъдеще както неговият остров, така и островът Таренате, на който възнамерявал да постави за владетел племенника си Калоногапи, да бъдат подчинени на краля на Испания, за чиято мощ и чест отсега нататък щял да се бори с оръжие в ръка. Ако го сполети нещастието да бъде победен, щял да се отправи с един от собствените си кораби за Испания, за да върне печата и знамето. Той помоли също неколцина от нас да останат при него, защото така хората щели да запазят по-дълго жив спомена за краля на Испания.
Когато разбра, че търсим карамфил, кралят изрази готовност да нареди да ни изпратят от остров Бахиан количеството, което ни е необходимо. Обясни ни, че самият той разполагал с твърде малко изсушен карамфил, но на Бахиан имало много повече, отколкото нашите кораби биха могли да поберат. Тъй като този ден бе неделя, не се занимавахме с търговия. Празничният ден на местните жители е петък.
74
Дъвка. Б.пр.