Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Обитателите на Палаоан ходят голи, но обичат да се украсяват с пръстени, огърлици, гердани от месинг и звънчета. Най-много им харесва медната тел, с която можеха да прикрепват въдиците си.
Почти всички обработват собствени ниви. Оръжията им са примитивни: дебели дървени стрели, върхът на които е от рибя кост или от намазана с отрова тръстикова цев. Стрелите не завършват с пера, а с връх от много леко, меко и гъвкаво дърво. В края на цевите напъхват парче желязо, което използват като копие, когато свършат стрелите. Те отглеждат едри питомни петли, които от суеверие не ядат, а ги пускат да се борят един срещу друг. Правят облози и собствениците на победилите петли получават награди.
От Палаоан се отправихме в югозападна посока и след около десетина левги видяхме нов остров66. Докато плавахме по продължение на брега му, всички имахме чувството, че той се приближава към нас. Щом хвърлихме котва, се изви страшна буря, небето почерня. На върха на мачтата видяхме пак светихелмовите огньове. Тази бе една от най-тежките нощи, които бяхме преживели досега. Бурята така шибаше вълните, че те издигаха нашите кораби като сухи листа нагоре. Понякога ни се струваше, че се приближаваме до звездите. А по едно време се озовахме пред опасността двата кораба да се блъснат един в друг. Това щеше да означава нашия край. Бурята стихна така внезапно, както бе дошла, и на небето засияха безброй звезди. Повечето от моряците коленичиха, за да благодарят на светата Дева за нашето спасение.
Още на другия ден до нашия кораб се приближи една хубава лодка със златна украса на носа и на кърмата. Отпред плющеше синьо-бяло знаме, до него се издигаше прът, на чийто връх бяха завързани паунови пера. В лодката имаше музиканти, които удряха барабан и надуваха гайда, също така и други местни жители. Хубавата гребна лодка, наричана прау, се съпровождаше от две рибарски ладии.
Осмина знатни пратеници от острова се качиха на борда и насядаха на един килим, разстлан за тях на задната палуба. Донесоха ни богати дарове: един съд, пълен с дъвка и орехи от палмата арека, с едни корени, които местните жители непрестанно дъвчат, портокалов цвят и жасмин. Всички тези дарове бяха покрити с жълто копринено платно. Освен това ни подариха два кафеза с кокошки, две кози, три съда с оризово вино и доста голямо количество захарна тръстика. На другия кораб също бяха поднесени такива подаръци. Знатните гости ни прегърнаха на сбогуване и си отидоха. Оризовото вино е бистро като вода, но много силно. Част от моряците се напиха веднага. Местните жители го наричат арах и почват да го пият от най-ранна възраст.
Подир шест дни кралят изпрати други три лодки, които заобиколиха нашите кораби. Насядалите в тях островитяни пак надуваха гайди, удряха тъпани и тимпани. Те ни поздравяваха, като сваляха платнените си шапки и ги размахваха. Тези шапки са толкова малки, че едва покриват върха на черепа.
Ние отвърнахме на поздрава им с халосни изстрели от нашите оръдия. Получихме като подаръци различни ястия, всичките приготвени от ориз. Някои бяха увити в продълговати листа, други приличаха на островърхи конуси от захар, а трети наподобяваха някакъв сладкиш. Те ни се видяха най-вкусни, понеже оризът бе смесен с яйца и мед.
След като приехме подаръците, обясниха ни, че кралят на драго сърце ни позволява да си вземем от неговия остров дърва и вода. Разрешено ни бе също да търгуваме на воля. Това ни даде повод да слезем на сушата и да отнесем дарове на краля, на кралицата и на министъра. С тази задача се нагърбиха седмина от нас, между които бях и аз. Подаръкът за краля представляваше зелена ориенталска дреха от кадифе, стол, облечен с виолетово кадифе, пет лакътя червен плат, една шапка, позлатен стъклен бокал, една блестяща купичка с капак и три рула хартия.
На кралицата поднесохме три лакътя жълта коприна, един чифт пантофи, бродирани със сребърни нишки и сребърна кутия, пълна с карфици.
66
Това е бил о-в Борнео. Б.пр.