Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
На този остров се срещат и много едри диви свине. Ние убихме една, която плуваше от един остров към друг. Главата и беше дълга две и половина палмо69, а бивниците й бяха по-дебели от мъжка ръка.
Тук видяхме крокодили както във водата, така и на сушата, а също така стриди, миди и много едри костенурки, две от които убихме. Само месото им тежеше 70 фунта. Видяхме и една малка риба, покрита с твърди като кост люспи, която на главата си, наподобяваща глава на свиня, имаше две рогчета.
Тук аз видях необикновени дървета, чиито листа продължават да живеят и след като окапят. Те са подобни на листата на черницата, имат къса, остра дръжка, а на долния край от двете си страни — крачета. Щом ги докоснеш, те побягват. Такова едно листо пазих девет дни в едно ковчеже. Когато го отворих, листото започваше да се разхожда наоколо. Мисля, че тези необикновени листа се хранят с въздух70.
След като поправихме корабите и те станаха отново годни за плаване, решихме да свалим Хуан Карвахо от длъжност заради измяната, която бе извършил спрямо нас. На негово място избрахме двама капитани, а именно Гонсало Гомес де Еспиноса и Хуан Себастиан дел Кано.
Наскоро след като напуснахме нашето пристанище, се натъкнахме на една джонка, която бе на път от Борнео за остров Палаолан. Поканихме я да спре, но понеже пътниците в нея не се подчиниха, ние я пленихме и ограбихме. На борда бяха министърът на Палаолан, неговият син и брат му. Поискахме за тримата откуп от 400 мерки ориз, 20 свине, 20 кози и 150 кокошки. Не премълчахме също какво ще последва, ако нашето искане не бъде удовлетворено в срок от седем дни.
Не само получихме всичко, каквото бяхме поискали, но освен това и кокосови орехи, банани, захарна тръстика и палмово вино. В отговор на тази щедрост, върнахме на министъра част от неговите ками и пушки и му подарихме едно знаме, дреха от жълта дамаска и петнадесет лакътя ленено платно. На сина му дадохме мантия от синя материя. На останалите също направихме подаръци и така се разделихме като добри приятели.
Отплавахме пак по обратния път покрай остров Кагаян и пристанището на Чипит, за да се отправим най-сетне към Молукските острови. След като бяхме изминали около 40 левги, съзряхме няколко малки острова, около които морето, макар и много дълбоко, бе покрито с водорасли. Ето защо сметнахме, че сме се озовали в друг океан.
След като Чипит остана зад нас, на запад видяхме двата острова Цоло и Тагима, край които се намират най-хубавите бисери. Някои са големи колкото яйца на костенурка, а други достигат дори големината на кокоши яйца. По-малките бисери се ловят близо до брега, големите — навътре в морето на голяма дълбочина. Намерихме една мида, само месото на която тежеше 47 фунта.
Тук са намерени и бисерите на краля на Борнео, за които споменах по-рано. Този крал бе взел за жена една от дъщерите на краля на Цоло и от нея научил, че баща й притежавал два големи бисера. Това пробудило завист у него и той дълго мислил как да се добере до тях и решил: с 500 плавателни съда с войни в пълно снаряжение нападнал Цоло и пленил тъста си и двамата му сина. Едва след като получил бисерите, ги освободил.
Продължихме да следваме курса си и минахме покрай селата Кавис и Субанин и край острова Монорипа, който също е населен. Само че обитателите му не си строят жилища, а живеят в лодки.
Селата Кавис и Субанин са разположени на островите Бутуан и Калаган, където расте най-хубавата канела. Ако бяхме останали поне два дни, щяхме да натоварим корабите само с канела. Ние обаче не искахме да губим време, а да използваме попътния вятър, за да отминем един нос и няколко малки, пръснати наоколо острови, но когато към нашия кораб се приближиха островитяни, взехме от тях 17 фунта канела. За нея им дадохме двата големи ножа, които бяхме взели от министъра на Палаолан.
Канеленото дърво е високо 5–6 стъпки, дебело е един пръст и има не повече от три или четири клона. Листата му напомнят листата на лавровото дърво. Канелата, която се употребява у нас, е просто кората на това дърво — събира се два пъти годишно. Самото дърво и зелените му листа имат същия вкус като кората. Това дърво тук наричат „кайнмана“, защото „кайн“ значи дърво, а „мана“ — сладко.
69
Едно палмо е равно на 21 см. Стара испанска мярка. Б.пр.
70
Става дума за насекоми, подобни на скакалци. Б.пр.