Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Министърът получи три лакътя червен плат, една шапка и позлатен стъклен бокал.
На кралския вестител, който бе дошъл с лодката, подарихме ориенталска дреха, която от едната страна бе червена, а от другата зелена, една шапка и едно руло хартия. На седемте вождове, които ни придружаваха, дадохме ленено платно, шапки и хартия. След като връчихме даровете, качихме се в една от трите лодки.
Наложи се да чакаме два часа, докато доведат два богато украсени слона, които възседнахме. Даровете наслагахме в порцеланови съдове и ги покрихме с копринени кърпи. Носеха ги дванадесет мъже. Те вървяха пред нас и така шествието стигна до дома на министъра, който ни угости с богата вечеря. Прекарахме нощта върху памучни постели, покрити с коприна.
Предиобеда прекарахме в дома на министъра в бездействие. По пладне ни отведоха в двореца на краля пак със слонове, а дванадесетте мъже, които бяха носили даровете, вървяха пред нас. По целия път от дома на министъра до кралския палат по улиците стояха войници, въоръжени с копия, саби и боздугани. Така бе наредил кралят.
Скоро стигнахме до палата и след като слязохме от слоновете, съпроводени от министъра и неколцина офицери, се изкачихме по една стълба, която ни отведе до голяма зала. В нея стояха придворни, които у нас бихме нарекли хидалго. Там ни поканиха да седнем на един килим. Даровете бяха положени до нас на пода. До тази зала имаше друга по-малка, чиито стени бяха облечени с коприна. Тук бяха разтворили широко тежките копринени завеси и залата се осветяваше от нахлуващата през двата прозореца светлина. В тази зала стояха триста души от личната охрана на краля, всички въоръжени с бляскави мечове. В дъното на залата имаше врата. Сега тя се отвори и ние видяхме краля. Той седеше заедно с едно малко дете. Дъвчеше непрестанно дъвка, а зад него се бяха разположили придворните му.
Един от придворните ни предупреди, че сами нямаме право да разговаряме с краля, а всичко, което бихме искали да му кажем, трябва да го предадем на един придворен, той пък от своя страна го предава на брата на министъра, който се намира в малката зала. Ние изпълнихме това указание и видяхме, че братът на министъра предаде нашите думи с помощта на тръба на един от най-знатните офицери на краля, който след това лично ги съобщи на владетеля. И към едно друго предписание трябваше да се придържаме, а именно да правим по три поклона пред краля, като държим ръцете си сключени над главата. След като изпълнихме това, помолихме да предадат на владетеля, че ние сме пратеници на краля на Испания, че желаем да живеем в мир с него и не искаме нищо друго, освен да търгуваме на неговия остров. Кралят нареди да ни отговорят, че се радва да намери в лицето на краля на Испания приятел. Той не възразявал да се снабдим в неговите владения с вода и дърва и да търгуваме, както ни е угодно.
Настъпи моментът, в който ние предадохме на краля нашите дарове. При всеки подарък, който получаваше, той правеше малко, едва забележимо движение с глава. Всеки от нас получи по парче брокат и копринени златоткани кърпи, които най-напред мятаха на лявото ни рамо и веднага след това ги сваляха на пода. Подир малко ни бе поднесена закуска. Във всички ястия имаше карамфил и канела. След това отново спуснаха завесите на прозорците. Всички придворни на краля бяха препасани със златни колани, носеха ками със златни дръжки, украсени с перли и скъпоценни камъни, а също и много пръстени на ръцете.
Качихме се пак на слоновете и се върнахме при министъра. Пред нас вървяха седмина мъже с даровете, които бяхме получили от краля. В дома на министъра получихме нови подаръци, които, както и преди, най-напред мятаха на раменете ни. За благодарност ние дадохме на седмината мъже по два ножа.
Сега в дома на министъра влязоха деветима мъже, всеки от които носеше дървена табла, на нея имаше по единадесет порцеланови купички, пълни с месо. Сервираха ни тридесет различни вида месо, между които и телешко, угоени петли, кокошки, пауни и риби. Към всяка хапка, която слагахме в уста, трябваше да отпиваме оризово вино от порцеланова чаша, не по-голяма от яйце. Ядохме също ориз и други блюда, приготвени само от захар. Хранехме се със златни лъжици, подобни на нашите. Докато трая обедът — близо два часа, — седяхме на земята върху дебели и удобни кокосови рогозки.
Нощта прекарахме на същото място. До постелите ни горяха две бели восъчни свещи, сложени в сребърни свещници и две големи кандила с по четири фитила. Двама войници на краля стояха на стража.