Десет приключения на Лиско

— Сериозно ли?

— Чакай!… Не можем ли да млъкнем отсега?

— Ами…

— Можем, Домби!… Защо не?… При едно… две… три — замълчаваме!

— Едно!…

— Две!…

— Три!

Кой знае защо, Димби и Домби поставиха ръце пред устите си, всеки се страхуваше да не проговори първи. Мина първата минута, в която двамата си размениха по няколко погледа, а след това Димби демонстративно свали ръце от устата си: „Виж, мога и така.“ Домби побърза да му докаже, че няма да остане назад. На втората минута Домби усети, че го сърби гърбът, и се почеса. Това се отрази на Димби, който също се почеса, изобщо — падна голямо чесане, наложи се за удобство да се

почесват взаимно и това сякаш помогна. Докато се почесваха, времето горе-долу вървеше незабелязано, но после, застанали един срещу друг, приятелите се гледаха в очите, стояха и времето се оказа безкрайно дълго. Сериозното лице на Домби предизвикваше усмивка у Димби — още малко и да прихне. Обърна му гръб, но си представи опуленото лице на приятеля, извърна се да го види още веднъж. Е, не можеш да не прихнеш при вида на това лице, налято с кръв от напрежение, гледащо втренчено пред себе си. Димби се ощипа безмилостно и се спаси. Най-добре е да гледа другаде, например — най-високото листо на дървото пред тях. Това листо стои самичко и потръпва от полъха на вятъра над другите листа, които се разговарят, милват се, може би се шегуват и си живеят живота, докато самотното листо не живее, а стърчи. Да стърчиш е отегчително, помисли си Димби, нищо не правиш, само стърчиш — това не е живот. А Домби наблюдаваше дънера на дървото. Кората му беше набръчкана, гъмжеше от мравки. Мравките бързаха. Тези, които се качваха— бързаха, тези, които слизаха — бързаха. От време на време някоя мравка спираше, може би да се замисли и да се запита за къде бърза и за какво бърза, но тъй като другите също бързаха, тя хукваше, сякаш да навакса.

Тогава

се

появи…

В мигове като този винаги ще се намери една оса. Не сте ли забелязали? Една оса стои някъде, крие се и щом решиш да започнеш нещо подобно на тази игра, осата се появява. В самото начало не я виждаш, само чуваш бръмченето, както при самолета. Димби чу бръмченето и си помисли: „Едва ли… Толкова дни не сме виждали оса, та сега ли?“ Точно когато си измислиха състезание, равняващо се на приключение…

Но тя се появи.

Приятелите вдигнаха глави и я зърнаха отразена в небето. Отначало осата даде признаци, че ще отмине. Така си каза и Домби: „Тази оса ще отмине“… Димби почака малко, без да си каже нещо, осата наистина отмина и чак тогава момчето си каза: „Тази оса ще вземе да се върне.“

Осата наистина се върна.

Приятелите си размениха погледи. Осата се насочи към Домби, който и без това си знаеше, че ако се появи подобно нещо, ще връхлети право към него. Тя се завъртя около главата му и се отдалечи, а Домби въздъхна с облекчение. Осата изчезна, дори отнесе и жужукането си, но секунди след туй се завъртя около главата на Димби, който махна ядосано с ръка и я отпъди. Осата изчезна още веднъж и се появи повторно около главата на Димби. Той махна и пак — напразно. Осата не си отиваше, Димби заработи с две ръце и за по-малко от минута се умори, нещо, което го накара да смени тактиката. В бързината Димби си помисли: „При такива случаи най-добре е да застанеш неподвижно, осата ще те вземе за пън или нещо подобно, ще се повърти и ще се махне.“ Димби застана като пън. Може би уморена от всичко, осата кацна на носа му. Димби не посмя дори да трепне. Като гледаше осата върху носа на приятеля си, Домби започна да се щипе усилено, защото не можеше и не можеше да се сдържи. Прихването бе вързано в кърпа… Още малко и ще извика от смях. Още три секунди, още две… Една секунда!… Осата се премести на неговия нос. Домби, който бе привърженик на друга тактика за отърваване от подобни насекоми, започна да скача и от отбрана мина в нападение. Вече не осата, а Домби бе агресорът. Насекомото бе изненадано. Като се спаси от един удар, то се оттегли настрана, за да обмисли по-нататъшното си поведение. Преди всичко не разбираше защо го нападат, досега нямаше лоши намерения, но отсега нататък ще опита късмета си. За тази цел осата се впусна в математически изчисления. Враговете бяха двама, а жилото едно. И така, ако употреби единственото си жило?… Момент!… Отново!… Двама нападатели — едно жило… Или едно жило, разделено на двама.