Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Пратеникът промени гласа си и каза: „Ти се намираш вътре в едно неорганично същество. Избери си някой тунел и може даже да живееш в него“. Гласът замълча за миг, после добави: „Стига да искаш, разбира се.“
Не смеех да кажа каквото и да е. Страхувах се да не би изявленията ми да бъдат изтълкувани погрешно. „Ще имаш безкрайна изгода“, продължи гласът на пратеника. „Можеш да живееш в толкова тунели, в колкото пожелаеш. И всеки от тях ще те научи на нещо различно. Древните магьосници живееха по този начин и узнаха удивителни неща.“
Разбрах без никакво усещане, ме скаутът ме побутна изотзад. Той като че ли искаше да ме накара да се придвижа нанякъде. Свърнах в най-близкия тунел от дясната ми страна. Щом се озовах в него, осъзнах, че всъщност не вървя, а летя u се рея в тунела. Аз бях енергийно кълбо, не по-различно от скаута.
Гласът на пратеника отново прозвуча в ушите ми. „Да, ти си просто едно енергийно кълбо“, каза той. Неговата словоохотливост ми донесе голямо облекчение. „И сега летиш във вътрешността на неорганично същество“, продължи той. „Това е начинът, по който скаутът иска да се движиш в този свят. Когато те докосна, той те промени завинаги. Всъщност ти вече си един от нас. Ако пожелаеш да останеш тук, само трябва да кажеш.“ Пратеникът замълча и пред мен отново се разкри гледката на тунела. Но когато заговори отново, нещата някак се бяха регулирали; можех да чуя гласа му, без гледката на тунела да изчезне. „Древните магьосници научиха всичко, което знаеха за сънуването, като стояха тук при нас“, каза претеникът.
Канех се да попитам дали са придобили всичките си знания просто като са живели в тунелите, но той ми отговори още преди да изрека въпроса си.
„Да, те научиха всичко това просто като живееха вътре в неорганични същества“, отвърна той. „А за да стоят в тях, древните магьосници трябваше само да кажат, че имат желание за това, точно както и ти пристигна тук просто като изрази намерението си, високо и ясно“.
Скаутът отново се блъсна в мен, за да ми даде знак да продължа да се движа. Аз се поколебах и той направи нещо, равностойно на силен тласък, вследствие на което полетях като куршум през едни безкрайни тунели. Най-накрая спрях, защото и скаутът спря. За миг кръжахме насам-натам, после се спуснахме в някакъв отвесен тунел. Аз не усетих рязката промяна на посоката. По отношение на възприятията ми все още се движех привидно хоризонтално.
Много пъти сменяхме направленията, без това да се отрази на моите възприятия. У мен вече се зараждаше мисълта, че не съм способен да усетя дали се движа нагоре или пък надолу, когато чух гласа на пратеника. „Струва ми се, че ще се чувстваш по-удобно, ако пълзиш, вместо да летиш“, каза той. „Можеш да се движиш още и като паяк или муха, право нагоре или надолу, а също и обърнат наопаки.“
Аз незабавно се приземих, сякаш дотогава бях лек като перушина, а в този момент изведнъж придобих някакво тегло. Не усещах стените на тунела, но наистина ми беше по-удобно да пълзя, както ми беше предложил пратеникът.
„В тукашния свят не е нужно да си прикован от гравитация“, каза той. Естествено, можех и сам да разбера това. „Не е нужно и да дишаш“, продължи гласът. „Само че, единствено заради собственото ти удобство, можеш да запазиш зрителната си способност и да виждаш така, както виждаш в твоя свят.“ Пратеникът като че ли се колебаеше дали да прибави още нещо. Той се закашля, също като човек, който прочиства гърлото си, и поясни: „Зрителната способност никога не се накърнява; затоба един сънувач винаги описва сънуването си, като изхожда от онова, което е видял.“
Скаутът ме изтика в един тунел от дясната ми страна, който беше някак по-тъмен от другите. По един абсурден начин той ми изглеждаше по-уютен от останалите, по-приветлив или даже познат. Мина ми през ума, че аз приличам на този тунел или пък той прилича на мен.
„Вие двамата сте се срещали преди“, каза гласът на пратеника.
„Моля?“, възкликнах аз. Бях чул думите му, но не проумявах значението им.
„Вие се борихте и затова сега всеки от вас носи от енергията на другия.“ Стори ми се, че долавям в гласа му злобен оттенък или дори сарказъм.
„Не, това не е сарказъм“, каза пратеникът. „Радвам се, че имаш роднини сред нас.“