Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Погледът му попадна върху двете буци под кафявото одеяло, където трябваше да се намират краката му; те се движеха, когато движеше краката си. Изглеждаше толкова истинско.
Погледна жената до себе си. Дявол да го вземе, сега вече знаеше, че е сън. Тази жена, Сора, беше великолепна. Устата му започна да шепти стихове при вида на това чувствено лице. Прекрасни черти и волева брадичка. И червени устни, и дълги черни мигли, които хвърляха сянка върху бузите й. Дълга, блестяща черна коса, умело поставена върху гърдите й, скриваща и разкриваща гордата извивка на гръдта. Кожата на цялото й тяло беше бяла, чиста, без лунички или петна. Какъв сън. Какъв сън.
Той поклати глава от собственото си лековерие и въображаемата сцена се разклати. Уилям отново легна, усмихна се и вдигна ръце, за да потрие очите си. Но преди да ги докосне, той спря. Приличаха толкова много на собствените му ръце. Ето там беше белегът върху палеца, където се беше одрал при полиране на шлема по времето, когато беше оръженосец. И ето средният пръст изкривен настрана, само малко, от счупена костица в битката преди пет години. Ръцете му не изглеждаха толкова мускулести, колкото бяха, просто защото месеци наред вече бездействаха. И ето, той огъна цялата си длан. Виж.
Виж.
Сърцето му замря от радост.
Виж. Виж как ръцете му се подчиняват на неговите команди.
Той се подпря на лакти.
Виж стаята. Виж това място.
Виж светлината.
6.
Утре само надеждата ще ни поздрави. Дали неговото собствено заклинание не го излекува? Или беше любовта на една добра жена, тази стара панацея срещу всяка болест?
Уилям стоеше и се взираше в процепите. Той знаеше къде се намираха. Беше идвал веднъж в този замък при един ловен излет. Той можеше да види долу — мили Боже, какво чудо се съдържаше в тази проста дума! — той можеше да види защитната стена. От това разбра, че тази стая се намираше на върха на кулата. Далече под тях стената се извиваше и той видя една плоскодънна лодка да се приближава към пристана, за да се освободи от своя товар.
Не можеше да повярва. Или не искаше. Низостта на целия този план го изненада. Глупостта му също. Беше се облякъл, даже беше огледал този затвор. Ако искаше, можеше да счупи вратата. Ако искаше, можеше да преведе Сора, да се промъкне с нея покрай тези жалки стражи, да открадне два коня и да избягат в Бърк. Щеше да бъде адски трудна работа, ако не виждаше, но сега, когато зрението му се възвърна, беше твърде лесно.
Но не можеше. Просто не можеше. Този човек, който ги беше хванал, този незаконороден рицар трябваше да си плати. Уилям не можеше да измисли подходяща отплата за тази долна постъпка. Той знаеше, че когато е разгневен, никой не може да устои на силата му.
Отиде до леглото и се загледа в Сора. Красотата й го смути. Беше прагматичен човек, човек, който не очакваше от живота повече от онова, което той му поднасяше. Но тази жена беше награда.
Деветнайсетгодишна девойка. Беше разбрал, че е девойка от нейните реакции, но потвърждението на нейната девственост му отне способността да се контролира.
Каква награда! Девойката стана жена всред пламъците на пожар, който го изгори със своята страст, който го привличаше с прекрасни конвулсии. Тя го изгори с еротичния си плам, но го възнагради с топлината, която създадоха. Техният огнен съюз освети нощта.
Девойка на деветнайсет. Разтревожен, той придърпа един стол до масата и отчупи парче хляб. Сух, труден за дъвчене, хлябът имаше райски вкус за човек, който от предния ден не беше слагал и троха в устата си. Вниманието му отново се върна към Сора. Клепките й бяха нежно оцветени в синьо от следите на вените под фината кожа. Всяка една наследница с такава красота би се омъжила още тринайсетгодишна. Защо Сора не се бе омъжила? Този въпрос го смути. Изглеждаше прекрасна — красива, страстна, съвършена, богата. Как е успял нейният пастрок да я опази от брака? Разбира се, по-голям негодник от него никога не е имало. Отвращението, което Тибълд беше предизвикал у нея към целуването, бързо бе преодоляно и тя бе проявила забележителна способност в това отношение. Тя бе целувала всяка част от тялото му, докато го заболяха мускулите от напрягане. Споменът за това отново го изправи на крака. Ако тя не беше толкова неопитна, ако не беше толкова мъничка, ако беше будна и му се усмихваше. Той изруга. Ако имаше съвсем малко кураж, щеше веднага да се хвърли върху нея. Как бе успял да се сдържи миналата нощ, когато тя го помоли да повтори?