Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
— Но как е възможно да се страхуват от роботи? Първият закон налага един робот никога да не…
— Страхът от роботите е болест на човечеството и като че за нея няма лек… поне засега. Те си отидоха, ти си цял и невредим и в момента само това има значение. Но бих искал да знам, какво по дяволите правиш тук, Ендрю?
— Отивах в библиотеката.
— Знам. Видях бележката ти. Само че този път не води към библиотеката. Библиотеката е в обратна посока, в града. Обадих се там, а библиотекарката каза, че не си там и не е и чувала за твоето идване. Излязох да те търся на пътя за библиотеката, но те нямаше, а и никой по пътя към града не те бе срещал. Разбрах, че си се загубил. Между другото, сбъркал си посоката със сто и осемдесет градуса.
— Подозирах, че има някаква грешка в плана ми за придвижване — каза Ендрю.
— Несъмнено е имало. Знаеш ли, че се канех да поискам издирването ти чрез спътниково сканиране? После ми хрумна, че може да си се отклонил насам. А каква работа имаш в библиотеката, Ендрю? Понякога в главата ти щъкат твърде странни идеи. Нали знаеш, че с удоволствие ще ти донеса всяка книга, която поискаш.
— Знам, Джордж. Но аз съм…
— Да, да. Свободен робот: С пълното право да се вдигнеш и да потеглиш към града, за да използваш библиотеката, ако такова нещо ти щукне в главата, въпреки че изключителният ти интелект на робот се оказва кой знае защо неспособен да те изведе на нужния път. И мога ли да попитам какво искаше да намериш в библиотеката?
— Книга за съвременния език.
— Ендрю, нима искаш да зарежеш дърворезбата заради езикознанието?
— Чувствам се неадекватен в разговорния език.
— Но ти владееш езика фантастично! Речниковият ти запас, граматиката…
— Джордж, езикът — неговите метафори, разговорните изрази, даже граматиката — са в непрекъснат процес на промени. А моите програми не са. Ако не се осъвременявам, само след няколко поколения ще ми бъде почти невъзможно да общувам с хора.
— Е, може би имаш право.
— Така че трябва да изуча схемите на езиковите промени, както и много други неща. — Изведнъж Ендрю се чу да казва: — Джордж, за мен е важно да науча много повече за човешките същества, за света, за всичко. През тези години живях толкова изолирано в нашето красиво имение на усамотения бряг. Светът зад прага наистина е загадка за мен… Джордж, освен това трябва да науча много повече за роботите. Искам да напиша книга за тях.
— Книга — повтори Джордж озадачено. — За роботите. Наръчник по проектирането им ли?
— Въобще не е това. Имам предвид историята на развитието им.
— Аха — едновременно кимаше и се мръщеше Джордж. — Е, добре. Да си вървим вкъщи, а?
— Разбира се. Може ли да си облека дрехите или да ги нося в ръка?
— Облечи ги. Непременно.
— Благодаря ти.
Ендрю бързо се облече и двамата с Джордж поеха обратно нагоре по пътя.
— Искаш да напишеш книга за историята на роботиката — промълви Джордж, сякаш непрестанно превърташе тази идея из ума си. — Но защо, Ендрю? Вече има поне милион книги по роботика и половината от тях се занимават и с историята на концепцията за роботите. Светът вече се пренасища не само с роботи, но и с информация за тях.
Ендрю поклати глава — човешки жест, който напоследък все по-често използваше.
— Не история на роботиката, Джордж. История на роботите, написана от робот. Сигурен съм, че такава книга още не се е появявала. Искам да обясня какво мислят роботите за самите себе си. И особено за нашите отношения с хората, още откакто на първите роботи бе разрешено да живеят и работят на Земята.
Веждите на Джордж подскочиха нагоре. Но не отговори нищо.
12
Малката Мис дойде за пореден път в семейното си имение в Калифорния. Наближаваше осемдесет и третия й рожден ден, изглеждаше крехка като птичка. Но не й липсваше нито енергия, нито решителност. Макар че носеше бастун, по-често го използваше да сочи с него, отколкото да се подпира.
Изслуша разказа за злополучния опит на Ендрю да стигне библиотеката и гневът й прерасна в ярост. Накрая тресна с бастуна по пода:
— Джордж, това е истински ужас. Между другото, кои са двамата негодници?
— Не знам, мамо.
— Би трябвало да научиш.
— Какво значение има? Двама от местните хулигани, както предполагам. Най-обикновени глупави хлапета, които си нямат друга работа. В края на краищата, не причиниха никаква вреда.
— Но можеха да причинят. Ако не беше се появил в онзи момент, можеха сериозно да навредят на Ендрю. И дори когато си се появил, могли са да те нападнат. Струва ми се, че те е спасила единствено тъпотата им — не разбират неспособността на Ендрю да ги нарани дори при твоя пряка заповед.