Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
Ван Бурен млъкна за миг и се усмихна с характерната спокойна усмивка на разсъдлив човек — очевидно примерът е хипотетичен — в действителност той не е от хората, които ще навредят на някого или на нещо.
И продължи:
— Мога да си представя как Джордж Чарни ми възразява, че роботът е коренно различен от едно бюро или шкаф, че роботът е интелигентен и отзивчив, че роботите трябва да бъдат смятани едва ли не за хора. Бих му отговорил, че греши, заблуден поради привързаността си към робота от десетилетия в неговото семейство, и е изгубил представа какво всъщност са роботите.
— Те са машини, приятели мои. Те са инструменти. Те са прибори. Те са най-обикновени технически приспособления и заслужават юридическа защита ни повече, ни по-малко от другите неодушевени предмети. Да, казах неодушевени. Наистина, те могат да говорят, могат да мислят по свой начин, предопределен от програмите им. Но когато убодете робот, потича ли кръв?
— Ако го погъделичкате, ще се разсмее ли? Вярно, роботите имат ръце и усещания, защото така сме ги създали, но нима имат истински човешки пристрастия и чувства? Едва ли. Едва ли! Следователно, нека не бъркаме машините, създадени като човешко подобие, с одушевени същества.
— Налага се да изтъкна, че през настоящия век човечеството стана зависимо от труда на роботите. В света има повече роботи, отколкото хора и общо взето те се занимават с дейности, до които никой от нас не би искал и да се докосне. Те освободиха човечеството от всекидневната досада и затъпяване. Не бива да смесваме проблема за роботите с древните спорове за робството, по-късните спорове за освобождаването на робите и още по-късните спорове за гражданските права на потомците на освободените роби. Иначе ще стигнем до пълен икономически хаос, до времето, когато нашите роботи ще настояват не само за законова защита, но и за независимост от своите притежатели. Онези роби от отминалите векове са били човешки същества, подложени на жестока експлоатация и унижения. Никой не е имал правото да ги държи в робство. Но роботите дойдоха на бял свят, за да ни служат. Според самата си същност те трябва да бъдат използвани — да бъдат не наши приятели, а наши слуги. Защитата на всяка друга гледна точка е заблуда, сантиментален и опасен начин на мислене.
Джордж Чарни беше убедителен оратор, но такъв беше и Джеймз Ван Бурен. Битката се разиграваше не в Законодателното събрание или в Регионалния съд, а по-скоро пред съда на общественото мнение и накрая стигна почти до задънена улица.
Вече имаше доста хора, способни да надмогнат страха или неприязънта към роботите, толкова разпространени допреди две-три поколения, и те приемаха доводите на Джордж. Започваха да се отнасят към своите роботи със симпатия и дори искаха да им осигурят някаква юридическа защита.
Но имаше и други, които се страхуваха, може би не толкова от роботите, колкото от възможните финансови рискове, след като гражданските права бъдат разширени и върху роботите. И призоваваха към предпазливост в тази част на законите.
Така че, когато най-после законите в защита на роботите бяха приети и установени условията кога издадената заповед, нанасяща вреда на робот е закононарушение, те минаха през Регионалното законодателно събрание, върнаха ги за преразглеждане от Регионалния съд и бяха приети, но в променен вид; вече подкрепени от Регионалния съд бяха ратифицирани от Световното законодателно събрание и накрая, след последната апелация на Световния съд, представляваха нещо доста рехаво и умерено. Подлежаха на безкрайни тълкувания и наказанията за нарушение по параграфите бяха прекомерно меки.
Но поне принципът за правата на роботите, установен с решението, дало „свобода“ на Ендрю, се разшири още малко.
Окончателното решение мина през Световния съд в деня, когато умря Малката Мис.
Не беше съвпадение. Малката Мис, макар твърде стара и слаба, се държеше за живота с отчаяна сила през седмиците на заключителните дебати. Едва след като чу за победата, тя се отпусна и се остави на безнадеждния ход на времето.