Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
Спря, защото почти каза „в работоспособно състояние“. Но знаеше, че не е подходящият израз. Все пак беше първата фраза, изскочила в съзнанието му.
— Още жив ли? — довърши Джордж вместо него. — Да. Да, щеше да е хубаво, ако беше сред нас. Трябва да си призная — старото чудовище ми липсва не по-малко, отколкото на тебе.
— Чудовище?
— Така да се каже.
— Аха. Да. Значи така да се каже.
Джордж си тръгна, а Ендрю си повтори разговора на ум; чудеше се на обратите и скоковете и се опитваше да разбере какво го извади от равновесие. Ендрю реши, че проблемите трябва да са били причинени от идиомите и разговорния език на Джордж.
И след толкова време Ендрю понякога се затрудняваше да разбере хората, когато тръгваха по езикови пътечки, доста отклоняващи се от прекия път. При създаването му го снабдиха с обширен речник, с цял комплект граматически указания и със способността да подрежда думите в разбираеми комбинации. Каквото и да беше отклонението в неговите генерализирани позитронни схеми, направило ума на Ендрю по-гъвкав и приспособим, отколкото при стандартния робот, той разви умението да говори с хората лесно и гладко. Но в тази област дарбите му имаха граници.
Ендрю съзнаваше, че с времето проблемът само ще се задълбочава.
Знаеше, че човешките езици са в постоянно движение. В тях нямаше нищо устойчиво или подредено в система. Непрекъснато изникваха нови думи, а старите променяха значението си, всякакви мимолетни изрази се промъкваха и в обикновените разговори. Поне дотолкова успяваше да схване от дългия си опит, но не бе правил научни изследвания какви промени настъпват в езика.
През последните шестстотин години английският език, най-често използваният от Ендрю, се бе изменил неимоверно. От време на време поглеждаше някоя от книгите на Сър, творбите на древните поети Чосър, Спенсър, Шекспир и виждаше страници, изпъстрени с бележки под черта, за да обясняват остарелите думи на съвременния читател.
А какво щеше да стане, ако езикът се промени още повече през следващите шестстотин години? Как щеше да общува с човешките същества около себе си, ако не върви в крак с промените?
Ето, само в един кратък разговор Джордж го смути три пъти. „Какъвто дядото, такъв и внукът“. Колко просто изглеждаше, след като Джордж го обясни, но отначало беше пълна загадка.
И защо Джордж го нарече „купчина тенекия“, при условие, че Джордж добре знаеше — в конструкцията на Ендрю нямаше никаква тенекия? И най-озадачаващото — защо Джордж нарече Сър „чудовище“, щом явно това не беше уместно описание на стария човек?
А Ендрю се досещаше, че тези фрази дори не бяха сред модерните. Те бяха просто лично присъщи начини за изразяване, съвсем малко по-разговорни или образни, а неговият лингвистичен блок не успя да се справи незабавно с тях. Предполагаше, че в света навън ще срещне къде по-тайнствени стилове на разговор.
Може би е дошло времето да обнови лингвистичната си информация.
Собствените му книги не можеха да го упътят. Бяха стари и повечето се ограничаваха до дърворезба, изкуство, мебели. Нямаше нито една за езиците, нито една за обичаите на човешките същества. И библиотеката на Сър, колкото и голяма да беше, не би му помогнала особено. Сега в голямата къща не живееше никой — беше затворена и я поддържаха роботи, но Ендрю можеше да влиза когато пожелае. Обаче повечето книги на Сър бяха от предишния век или дори по-стари. В тях нямаше нищо подходящо за целите на Ендрю.
Като обмисли всичко, стори му се, че най-добре е да придобие най-съвременна информация, и то не от Джордж. Ендрю се обърна към него, когато реши да носи дрехи и се наложи да се пребори с неразбирането и с веселата снизходителност на Джордж. Съмняваше се, че към този проблем Джордж щеше да се отнесе по същия начин, но предпочиташе да не се уверява.
Не, просто трябваше да отиде в града и да използва обществената библиотека. Това беше най-уместната самостоятелна постъпка, помисли си той, правилният подход за един свободен робот да се справи с проблема си. Решението му донесе чувство на победител и Ендрю усети забележимо покачване на електрическия си потенциал. Докато го обмисляше, наложи му се да включи допълнително съпротивление, за да си възвърне равновесието.
Да, в библиотеката.
И за този случай ще се облече. Да. Да. Хората не влизаха в библиотеката без дрехи. И той нямаше да постъпи така.
Облече пълен костюм — елегантен панталон от пурпурен кадифен плат, свободна червена риза от сатинирана коприна и най-хубавите си обувки. Дори си сложи верижка от полирани дървени халки, едно от най-красивите му творения. Избираше между нея и верижка от лъскава пластмаса, може би по-подходяща за през деня, но Джордж му бе казал, че дървената верижка е страхотно впечатляваща, най-вече защото всичко направено от дърво е къде по-ценно от пластмасата. А в този ден той искаше да прави впечатление. В библиотеката щеше да срещне хора, а не роботи. Те за първи път щяха да видят робот там. За него беше важно да изглежда възможно най-добре.