Позитронният човек

Но въпреки това, несъмнено преживя тежко време и знаеше, че е свързано със загубата на Малката Мис. Трудно му беше да го определи точно: известна инертност в мисленето, особена мудност в движенията, общо разбъркване в ритъма на импулсите си — усещаше тези неща, но се съмняваше, че съществува уред, който да улови някаква измерима промяна в способностите му.

За да облекчи това, което не смееше да нарече мъка, се потопи в изследванията по история на роботите и съчинението му нарастваше с всеки изминат ден.

В краткия увод разгледа идеята за роботите в историята и литературата — металните хора от древногръцките митове, автоматите, измислени от хитроумни разказвачи като Е. Т. А. Хофман, Карел Чапек и други подобни фантазии. Набързо обобщи остарелите приказки. Ендрю искаше да се занимава с позитронния робот — с истинския робот, с оригинала.

Скоро премина към годината на основаването на „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мекеникъл Мен“ от нейния пророк — Лорънс Робъртсън. Почти преживя наново цялата история, докато разказваше за първите години на борба в нескопосно приспособените, твърде проветриви стари складове; за първия драматичен пробив в конструирането на платинено-иридиевия позитронен мозък след безбройни проби и грешки. За замисъла и усъвършенстването на незаменимите Три закона. За ранните успехи на ръководителя на изследванията Алфред Ленинг, създал подвижни и цялостни роботи — тромави, бавни и неспособни да говорят, но достатъчно развити да разбират човешки заповеди и да подбират най-добрия вариант от няколко възможни действия. Последвани от първите говорещи роботи в началото на двайсет и първи век.

После Ендрю се зае с нещо много по-неприятно за самия него — периода на отрицателни реакции сред хората, истерията и бездънния ужас, предизвикани от новите роботи, световния взрив на законодателство, забраняващо труда на роботите по цялата Земя. Тогава миниатюризацията на позитронния мозък била все още в началните си етапи, а сложните системи за охлаждане — неизбежни, затова и първите говорещи роботи станали гиганти — почти четириметрови, вдъхващи ужас чудовища. Те изтласкали на повърхността всички човешки страхове от изкуствените същества — творението на Франкенщайн, Голем и всевъзможни кошмари.

Ендрю посвети цели три глави от книгата си на времето, когато опасенията от роботите стигаха до крайности. Беше му извънредно трудно да ги напише, защото се занимаваше само с човешката ирационалност, а за Ендрю се оказа почти невъзможно да я разбере.

Справи се, доколкото можа, стараеше се да заеме мястото на хората, които, макар и да знаели, че Трите закона осигуряват надеждна защита срещу възможността роботите да им навредят, упорствали в уплахата и отвращението си. След време и Ендрю успя да схване, доколкото беше възможно, защо хората са се чувствали несигурни въпреки наличието на толкова мощни предпазни мерки.

Докато ровеше из архивните материали по роботика, откри, че Трите закона не са толкова несъкрушима преграда, както изглеждаха на пръв поглед. Всъщност са пълни с двусмислици и скрити източници на противоречия. И понякога неочаквано изправяли роботите — праволинейни същества, разбиращи всичко буквално — пред необходимостта да вземат решения не непременно идеални от човешка гледна точка.