Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
— Хайде стига, мамо. Мислиш ли, че и с пръст биха ме пипнали? Хора да нападнат непознат на пътя? В двайсет и трети век?
— Ами… може би не. Но Ендрю поне е бил изложен на сериозна заплаха, а не бива да го позволяваме. Джордж, нали съзнаваш, че смятам Ендрю за член на семейството?
— Разбира се. Аз също. Винаги е било така.
— Значи не можем да позволим на двама празноглави млади непрокопсаници да се отнасят с него като с играчка-еднодневка, нали?
— Какво искаш да направя, мамо?
— Нали си юрист? Впрегни опита си в нещо полезно! Чуй ме сега — искам някак да предизвикаш дело, за да принудиш Регионалния съд да се изкаже в полза на правата на роботите, после ще прокараш в Регионалното законодателно събрание съответните закони, а ако възникнат политически проблеми, ще отнесеш цялата работа до Световния съд, ако се наложи. Ще те държа под око, Джордж, и няма да приема никакви извинения.
— Мамо, нали неотдавна каза, че най-силното ти желание е да кандидатствам за мястото на дядо в Законодателното събрание?
— Да, но това какво общо има с…
— А сега искаш да започна кампания за правата на роботите, която ще предизвика противоречиви реакции. Мамо, роботите не могат да гласуват. Но мнозина хора могат и доста от тях не са толкова запалени по роботите като тебе. Знаеш ли какво ще стане с моята кандидатура, ако хората ме свържат главно с представата „адвокатът, принудил Законодателното събрание да приеме закони за правата на роботите“?
— Мамо, кое е по-важно за тебе? Да ме изберат или да се забъркам с това дело?
— Естествено, делото — незабавно отговори Малката Мис.
Джордж кимна.
— Така да бъде. Исках само да съм сигурен, че сме си изяснили напълно положението. Ще изляза да се сражавам за гражданските права на роботите, щом искаш това от мен. Но това значи край на моята политическа кариера, още преди да е започнала и ти трябва да го разбереш.
— Разбира се, че го осъзнавам, Джордж. Не знам, може след време да се окаже, че не си прав. Но както и да е, главното за мен е Ендрю да бъде защитен, да не попадне повторно в такова недопустимо положение. Искам първо и преди всичко това.
— Добре — съгласи се Джордж, — ще се погрижа това да стане, мамо. Можеш да разчиташ на мен.
Втурна се в кампанията незабавно. Започна просто като начин да успокои страховитата стара дама, а се превърна в битката на неговия живот.
Джордж Чарни никога не бе мечтал истински за място в Законодателното събрание и сега си казваше, че се е откачил, защото майка му реши да го направи рицар на гражданските права. А юристът в него бе във възторг от предизвикателството. Дълбоките и основополагащи юридически последствия — главно съдържание на кампанията — изискваха най-внимателен анализ и преценка.
Като старши партньор във „Файнголд и Чарни“, Джордж беше главният творец на стратегията, но остави на по-младите да правят проучвания и да събират документи. Натовари сина си Пол, присъединил се към фирмата преди три години, с ръководството на текущите въпроси. Пол имаше и допълнителното, едва ли не всекидневно, задължение да докладва подробно на баба си как напредват. А тя на свой ред ден по ден обсъждаше кампанията с Ендрю.
Той също се обвърза с начинанието. Бе започнал работа по книгата си за роботите (връщаше се към самото начало, до Лорънс Робъртсън и основаването на „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мекеникъл Мен“), но остави писането настрана и прекарваше времето си в размисли над трупащите се купчини документи. Дори понякога правеше неуверени предложения.
Спомена на Малката Мис:
— Онзи ден, когато двамата мъже ми причиниха някои неприятности, Джордж ми каза, че хората винаги са се страхували от роботите. Нарече това „болест на човечеството“. Щом положението е такова, според мен, съдиите и законодателите едва ли ще бъдат склонни да направят нещо в полза на роботите. В края на краищата, роботите нямат никаква политическа власт, а хората имат. В такъв случай не е ли по-добре да се направи нещо, което да промени отношението на хората към роботите?
— Ех, ако можехме…
— Трябва да се опитаме. Джордж трябва да се опита.
— Да — потвърди Малката Мис. — Това и прави, нали?
И докато Пол се занимаваше със съда, Джордж излезе пред обществеността. Посвети се напълно на кампанията в полза на гражданските права на роботите, влагаше цялото си време и енергия в нея.
Джордж открай време беше добър оратор, говореше гладко и живо. Сега стана познат на всички събрания на юристи, учители и редактори на холоновини, появяваше се на всяко публично обсъждане по обществените информационни канали и защитаваше правата на роботите с красноречие, нарастващо с опита.