Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
Колкото повече време прекарваше по подиуми и в студиото, в толкова по-невъзмутим и в същото време внушителен човек се превръщаше. Пак пусна бакенбарди и вчесваше вече бялата си коса назад във впечатляващ ореол. Даже започна да се придържа към новия стил в облеклото, предпочитан от най-популярните телевизионни коментатори — свободно веещи се дрехи, наричани „драперия“. Казваше, че като се облича така, прилича на древногръцки философ или римски сенатор.
Когато Пол Чарни — доста по-консервативен във вкусовете си — за първи път видя баща си в такава премяна, го предупреди:
— Татко, само внимавай да не се спънеш и да не се пльоснеш пред публиката.
— Ще внимавам — обеща Джордж.
Същността на доводите му в полза на роботите можеше да бъде изложена така:
— Щом по силата на Втория закон е възможно да изискваме от роботите неограничено подчинение във всичко, само не да причиняват вреда на човек, значи всеки човек притежава ужасяваща власт над всеки робот. В частност, след като Вторият закон има предимство пред Третия, всеки човек може да използва подчинението, за да потисне закона за самосъхранението. По каквато и да било причина може да заповяда на робота да си навреди или даже да се унищожи сам. Съществува вероятност да липсва причина, може да бъде случаен каприз.
— Нека засега не засягаме проблемите за собствеността, макар че и те не са маловажни, и да разгледаме въпроса откъм обикновеното човешко достойнство. Представете си как някой се приближава към робот на пътя и му заповядва, единствено за собствено забавление, да премахне крайниците си или да си причини някоя друга сериозна повреда. Или пък да си представим, че самият собственик в миг на досада, скука или недоволство, дава на робота такава заповед.
— Справедливо ли е това? Бихме ли се отнесли така към едно животно? И нека да напомня, че животното поне има възможността да се защити. Но ние изначално създадохме роботите си неспособни да вдигнат ръка срещу човек.
— Даже неодушевен предмет, послужил ни добре, може да предизвика загриженост у нас. А роботът съвсем не е безчувствен. Той не е обикновена машина и не е животно. Може да мисли достатъчно добре, за да говори с нас, да разсъждава с нас, да се шегува заедно с нас. Мнозина от нас, прекарали целия си живот с роботи около себе си, започват да ги смятат за приятели… бих се осмелил да кажа — за членове на своите семейства. Ние искрено ги уважаваме, дори сме привързани към тях. Нима искаме твърде много, като се стремим да осигурим на нашите приятели-роботи и официалната защита на закона?
— Щом човек има правото да заповяда на робот каквото и да било, освен да нанесе вреда на човек, би трябвало да има почтеността никога да не заповядва на робот да причинява вреда на друг робот, освен ако безопасността на човешко същество налага неизбежно подобно действие. И несъмнено не бива безпричинно да се заповядва на робот да вреди на себе си. С голямата власт идва и голямата отговорност. Щом роботите имат Трите закона, чрез които хората са защитени, твърде много ли е, ако поискаме хората да се подчиняват на един-два закона за защита на роботите?
Имаше, разбира се, и друга страна в споровете и неин говорител беше не друг, а Джеймз Ван Бурен, адвокатът, оспорвал иска на Ендрю да стане свободен робот в Регионалния съд. Вече стар, но все още жизнен, той защитаваше енергично традиционните схващания в обществото. С присъщия на речите му невъзмутим, уравновесен, разумен стил той оказваше мощна подкрепа на онези, които отричаха, че роботите заслужават каквито и да било „права“:
— Естествено, не подкрепям вандалите, ако по прищявка биха унищожили робот, без да е тяхна собственост, или биха му заповядали да се самоунищожи. Това е престъпление — ясно и несъмнено — и то лесно се наказва по установените юридически процедури. За подобни случаи се нуждаем от специален закон, точно колкото от специален закон против трошенето на прозорци в чужди къщи. Всеобщият закон за неприкосновеността на частната собственост осигурява достатъчна защита.
— А колкото до забранителен закон, дали някой може да унищожи или не, собствения си робот — тук вече навлизаме в съвсем друга територия. В моята юридическа фирма имам роботи и едва ли би ми хрумнало да разруша някой от тях, както не би ми дошло на ум да хвана брадвата и да нацепя на трески бюрото си. И все пак, ще се намери ли някой да оспори правото ми да постъпя според желанието си със своите роботи, бюра или с нещо друго от обзавеждането на собствения ми офис? Може ли Държавата, колкото и безкрайна да е мъдростта й, да дойде при мен и да каже: „Не, Джеймз Ван Бурен, трябва да си мил със своите бюра и да ги предпазваш от повреди. Същото се отнася и за шкафовете — трябва да се отнасяш към тях с уважение, като към приятели. Несъмнено, същото се отнася и до твоите роботи. По никакъв начин, Джеймз Ван Бурен, не можеш да излагаш на опасност своите роботи“.