Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 13 декември на заседание на мнозинството правителствената декларация е одобрена и е решено да се приеме с акламации и без разисквания още същия ден. В 12.30 ч. е началото на заседанието на Народното събрание, където присъстват дипломати от всичките членки на Тристранния пакт. Правителствените депутати аплодират декларацията, само Н. Мушанов се опитва да вземе думата, но тя не му е дадена. Прави впечатление, че Филов зорко наблюдава и подробно описва в дневника си кой, как и дали е ръкопляскал на неговата реч, която не пропуска да отбележи, че е предавана по радиото.409 Бъдещият министър и настоящ депутат Дочо Христов преценява обявяването на война като прибързан и ненужен акт от страна на българското правителство. В своите мемоари той пише, че не се солидаризира с управляващите, като се въздържа да подкрепи в Народното събрание правителственото решение. Той все пак оправдава Филовото правителство за взетото решение с „моментната конюнктура“.410 След японското нападение над Пърл Харбър на 7 декември САЩ влизат във войната. Всички съюзници трябва да им обявят война, включително и България. Царица Йоанна пише, че след решението на българския парламент за обявяване на война на САЩ и Великобритания царят изчезнал и агентите не могли да го открият чак до вечерта. Тогава царят бил намерен в един тъмен ъгъл в храма „Св. Александър Невски“. На същия този 13 декември са организирани демонстрации, подкрепящи решението за обявяване на война, а участниците в тях предприемат действия срещу легациите на Великобритания и САЩ. Вечерта царят кани американския пълномощен министър и лично му поднася извиненията си за вандалските прояви на демонстриращите и нарежда още същата нощ да се поправят пораженията. Царят заявява, че американските граждани, които имат желание, могат спокойно да останат в България. Американският колеж продължава своята дейност с американски преподаватели.411 В спомените си Александър Цанков пише, че влизането на България във война със Великобритания и САЩ е било погрешен ход. Тезата му е, че единствен царят решава тези въпроси. Ето как Цанков характеризира българските действия по отношение на двете могъщи западни сили: „Грешка в политиката на цар Борис беше обявената война на Англия и Америка. За мен и за всички държавници остана неизвестно по кои причини се обяви тая война. Всички бяхме не само изненадани, но и смутени. Общо бе неодобрението и недоумението.“412 Ето какво е мнението на съпругата на министър-председателя, което тя записва в дневника си: „Ние обявяваме война на Америка. Разбира се, само на теория. Това не ще има голямо влияние. Америка е далеч.“413 Пълномощният министър в САЩ Димитър Наумов научава от пресата за обявената война от България на САЩ и понеже смята, че това е нереално пише телеграма да го уведомят, че не е вярно. Той смята, че България само скъсва дипломатическите отношения, струва му се невероятно обявяването на война.414 Външният министър Попов нарежда да уведомят Наумов, че става въпрос за война и че България не е направила нищо повече от това, което е направила Унгария, която също е във война със САЩ. Активисти на младежката организация „Бранник“, инспирирани от правителствени фактори, нападат с камъни легациите както на САЩ, така и на СССР. След като цар Борис научава за тези своеволия на младежите, нарежда веднага да се нормализира обстановката и пораженията да се поправят. П. Шопов твърди, че „Попов признава по-късно, че на всеки участник били дадени по 3 павета и по 200 лева.“415