Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 29 март 1943 г. между Италия и България се подписва протокол за уточнената демаркационна линия в Македония. Това споразумение трябва да влезе в сила от 15 юни 1943 г., но делегациите на двете страни постигат съгласие за едномесечно закъснение.396

Ето какво записва Георги Димитров в дневника си на 3 октомври 1941 г. по отношение на военната обстановка: „Лошо, много лошо. Нашата артилерия е по-добра от тази на немците. Авиацията също. Нашите бойци са храбри. Но организацията ни е по-слаба. Командният състав е по-малко подготвен. Немците печелят обикновено, благодарение на по-добрата организация и своите хитрости. В пряк бой те не издържат.“397 На 7 октомври, когато германските войски са близо до съветската столица, „Сталин лично е предал послание на българския пълномощен министър в Москва за сключване на сепаративен мир между Германия и СССР. България е трябвало да изиграе ролята на посредник между двете воюващи страни.“398 М. Златев пише, че планът за овладяването на Москва с кодовото название „Тайфун“ започва на 30 септември. Към края на ноември немците достигат на 25–30 км от съветската столица. Но за пръв път вермахтът претърпява големи загуби и неуспехи. В началото на декември Червената армия успява да спре немското настъпление и преминава към контранастъпление, а щабът на вермахта се ориентира към отбранителни действия.399 На 13 ноември Попов съобщава на Филов, че германците се интересуват неофициално дали България би подписала Антикоминтерновския пакт. В 16 ч., същия ден, на кратко заседание Министерският съвет единодушно решава да присъедини страната към този пакт.400 На 24 ноември Попов заминава за Берлин, където трябва да подпише документа.401 На 30 ноември вечерта той се завръща от Берлин. Посрещнат е от четирима министри и заедно отиват в дома на Филов, където Попов разказва впечатленията си от посещението в Германия. Той изразява своето задоволство от отношението на германците спрямо България. Те не са искали от нея да се намеси във военния конфликт между Берлин и Москва, а разчитат много на страната ни за доставка на продоволствие. „Гьобелс казал на Попов пред свидетели, че немците изпитват истинско приятелство поради техните бойни качества само към два народа: финландците и българите.“402 Пактът е подписан от Иван Попов, който този път не е „болен“, както на 1 март 1941 г..403 „На 25 ноември 1941 г. в Берлин, освен България, към Антикоминтерновския пакт се присъединяват още шест сателитни държави — Дания, Финландия, Хърватско, Румъния, Словакия и Нанкинското правителство на Китай.“