Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

През август 1942 г. обстановката по българо-албанската граница се усложнява. Има сблъсъци, в които участват и албански чети.442 На 16 септември 1942 г. вътрешният министър информира Филов за обиска на съветското консулство във Варна, което по българско искане и след дълги перипетии се закрива. Повод за обискиране на консулството е информация, че там се намират 8 автоматични пушки, но такива не са намерени. Според Филов полицията е действала неправилно, защото първо е поискала разрешение да влезе в консулството и през това време съветските чиновници са имали възможност да укрият пушките, въпреки че сградата е била опасана от кордон полицаи. След срещата си с Габровски, министър-председателят, който изпълнява и функциите на външен министър, приема съветския пълномощен министър Лавришчев, който остро протестира срещу действията на полицията. Филов му напомня, че полицията не е била в нарушение на международното право, според което консулствата се ползват с екстериториалност, както легациите. Лавришчев казва, че това е трябвало да се спазва, но Филов забелязва, че това е така, само когато и другата страна е коректна. Лавришчев отхвърля думите на Филов, че полицията е намерила в консулството експлозиви и радиопредавател. Филов отбелязва, че трябва да изрази протест за последното самолетно нападение над България със съюзни самолети, които обаче са хвърляли съветски бомби, защото по парчетата от тях са забелязани руски знаци, като сърп и чук, а също така и букви на кирилица, а „…той с усмивка забеляза, че у германците сега имало достатъчно такива материали. Значи, германска провокация! Ето хора, които на черното викат бяло. Казах му, че по въпроса ще му връча следобед вербална нота и той обеща да предаде протеста в Москва.“443 Три дни по-късно, за пръв път придружен и от секретаря на съветската легация Кирсанов, Лавришчев връчва вербална нота, засягаща обискирането на консулството във Варна.444 Ето какво е записал министър-председателят в своя дневник на 10 декември 1942 г.: „Днес бях изненадан от две съобщения на Германската легация: 1) искат да пуснем за Турция 20 полски куповски оръдия и други материали, пристигнали вече в България, и 2) да продължим срока за оптиране за чуждо поданство по новия Закон за поданството, за да не ставало нужда да се изселват ония гърци от Тракия, които биха оптирали за гръцко поданство. Направихме възражение и по двата въпроса. Германците все още не могат да разберат, че трябва да поставят интересите на своите съюзници по-високо от тези на гърци и сърби, които въпреки всички жестове на великодушие, никога няма да тръгнат с тях, както няма да направят това и турците.“445