Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

След по-малко от месец от влизането на САЩ във войната президентът Рузвелт инициира приемането на декларация на Обединените нации за борба срещу агресора. Декларацията се подписва на 1 януари 1942 г. от 26 страни. Тя остава отворена за подписване и от други държави.421 В началото на януари 1942 г. Рибентроп, посредством пълномощния министър в София Бекерле, предлага среща на цар Борис. Монархът заявява пред Бекерле, че с удоволствие би се срещнал с външния министър на Германия, а и самият той възнамерява да посети Хитлер. На 22 март 1942 г. цар Борис заминава с влак за Германия. Ст. Нойков и В. Радев пишат, че на тази среща българският цар изразява своето задоволство от факта, че Хитлер е благосклонен към България и гледа на нея като на „стабилизиращ фактор на Балканите.“422 Преди заминаването си, на 8 февруари, цар Борис се консултира с Попов и Филов дали политическата обстановка е подходяща за посещение в Германия. Той получава съвет, че ситуацията е удобна за едно посещение в Германия.423 На 20 март царят уведомява Филов, че посещението при Хитлер е определено, като му е препоръчано да използва маршрута през Румъния, но царят намира този маршрут за труден и на своя отговорност решава да използва маршрута през Сърбия. Царят казва на Филов да предупреди германската легация за царското решение, а също и да изрази задоволството на монарха от престоящата среща с фюрера.424 На следния ден — 21 март 1942 г., четирима министри са при царя, за да обсъдят въпросите, които ще бъдат повдигнати на срещата с Хитлер. Мнението на всички е, че германците не биха поискали военна помощ от България срещу СССР, след като не са направили това до този момент. На 22 март царят отпътува с влак за срещата си с Хитлер.425 Срещата между двамата е на 24 март 1942 г. Хитлер признава, че неговите военни искали да се отдалечат на голяма дистанция през зимата от руските войски, като имат предвид случая на Наполеон, но фюрерът бил против и това довело до отстраняването на Фон Браухич и едноличното поемане на военното управление от самия Хитлер. Той признава пред българския монарх, че германците са загубили около един млн. души и че доставянето на хранителни припаси е твърде ограничено, защото са необходими около 120 влака на ден, а до войските стигат едва 10 влака. Според Хитлер поради големия студ картечниците засичат и обкръжената 6-та армия се е справила със ситуацията с доставки по въздуха. (Трябва да се уточни, че по това време 6-а армия не е била обкръжена.) Той обаче е убеден, че с неговите четири млн. резерви ще успее да се срещне със съюзниците си от Япония на Персийския залив, минавайки през Кавказ.426