Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Както пише И. Димитров, между Италия и България започват все по-задълбочаващи се проблеми във връзка с Македония. На 28 май цар Борис предприема пътуване до Германия, където води разговори с Хитлер и Рибентроп по проблемите с италианците. Германските управляващи одобряват евентуалното посещение на Борис в Рим, за да търси разрешение на проблемите.

На 9 юни царят пристига в Сан Росоре, където има разговор със своя тъст, който го съветва да търси контакт само с Мусолини, тъй като Чано вече нямал голямо влияние. Срещата между двамата се осъществява на 12 юни. След нея е съобщено, че двамата са разговаряли по „общи теми“, а решението на проблемите е оставено за среща, която трябва да се състои между италианските управници и Филов и Попов. Царят се връща в България на 20 юни.365 На 5 юни следобед арх. Севов посещава министър-председателя и го уведомява, че царят се е срещнал с Хитлер и Гьоринг. Бившият монарх Фердинанд искал да се завърне в България, но с намерението отново да царува. Той изразил недоволство от Филов и Попов, защото те му били пречили да се завърне. Борис трудно го убедил на този етап да отложи това си намерение.366 На 12 юни Филов пише в дневника си: „Получи се телеграма от Царя, че днес се срещал в Рим с Мусолини, с когото разговарял час и половина.“367 На 16 юни следобед пристига в София секретарят на царя — Ст. Балан, който носи писмо от Борис с информация за срещата му с Мусолини. Дучето не се е изказал ласкаво за Югославия и Румъния, но по отношение на Солун бил на позицията, че при сегашната ситуация градът трябва да се даде на България, за което той щял да настоява. За проблемите, създадени в Македония между българите и албанците, подкрепяни от италианските си приятели, Мусолини определил среща, която да се проведе в края на месеца, с българските министри Филов и Попов или само с единия от тях.368

Царят се завръща в България на 20 юни и вечерта Филов е на аудиенция при него. Монархът му разказва за водените разговори. За Хитлер твърди, че е много положително настроен спрямо българите, а за СССР се изказва войнствено. Царят съобщава, че в Германия му е бил предложен вариант българската азбука да бъде заменена с латиница, но той отговаря, че не ние сме заимствали азбуката от други славянски народи, а те от нас.369 На 6 юли от Рим пристига телеграма от българската легация, че посещението на Филов и Попов е определено за 14 и 15 юли, а също така, че в Палацо Киджи са загатнали, че българите трябва да носят подаръци и ордени за Мусолини и Чано. Бил е представен проект за поправка на българо-албанската граница, но в наш ущърб.370 Това съобщение е потвърдено и от италианския пълномощен министър в София — Маджистрати. В навечерието на посещението Иван Попов отново се „разболява“, както и в навечерието на подписването на Тристранния пакт. Преценката на Рим е, че това е „дипломатическа болест“.371 В крайна сметка Рим се съгласява да отложи посещението за 21 юли. Българо-италианските отношения се изострят най-вече около проблема с хромовата мина при с. Люботрън, която е в българско владение. Германия внушава на българските управляващи да не се съгласяват на изменение на границата с Италия.372 Два дни преди посещението на българските министри в Италия, на 19 юли Рим издава декрет, с който определя българо-албанската граница и селища като Тетово, Кичево, Дебър и др. остават в албанска територия. На 21 юли Филов и Попов са в Рим, където водят разговори с Мусолини и граф Чано. Мусолини заявява, че Солун трябва да бъде български, а за границата трябва да се вземе като основа демаркационната линия от Виена и да се образува смесена комисия. Водят се разговори за разпределението на териториите в Егейска Македония.373 През нощта на 10 срещу 11 юли военният министър Даскалов буди Филов с информацията, че италианците са представили ултиматум на българските погранични власти да отстъпят мината, намираща се северозападно от Люботрън, защото ако не я освободят доброволно, италианските войски ще я завземат. Даскалов нарежда да се засилят българските позиции и да се открие огън, ако италианците поискат да настъпят. Филовото мнение е следното: „Явно е, че всичко това е нарочно скроено, за да ни поставят пред свършен факт и да продължат същата тактика и на други места.“374