Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

Германия разчита, че войната срещу Съветския съюз ще бъде светкавична. След избухването й България има известни притеснения, че ще бъде поканена от Германия да участва. Но немците искат от нея не военна, а дипломатическа подкрепа. България се задължава да отстоява интересите на Германия в Москва. След немските интереси, България поема задължението да защитава и интересите на Унгария и Румъния, които също са във война със Съветския Съюз.385 Както вече бе посочено, в началото на юни цар Борис прави две визити — на 7 юни се среща с Хитлер, а на 12 е в Рим при Мусолини.386 По време на срещата с фюрера, според Ст. Груев, царят е разполагал с надеждна информация за готвеното нахлуване в СССР. Хитлер се е изказвал за Съветския съюз отрицателно и подхвърлил българите да заменят кирилицата с латиница, но „цар Борис отмина с мълчание тази идея.“387 В дневника на Филов се твърди, че царят е отговорил на Фюрера, че другите славянски народи са взаимствали азбуката от нас. Така твърдението на Груев, че царят е отминал с мълчание този въпрос, не е съвсем точно.

Когато Германия напада СССР, българската полиция арестува народните представители комунисти и предлага на парламента тяхното отстраняване. Без разисквания XXV ОНС касира комунистите.388 П. Шопов пише, че два дни след започването на германо-съветската война президентът на САЩ на пресконференция заявява, че ще има американска помощ за СССР, но все още няма яснота от какво се нуждаят Съветите.389 След германското нахлуване в СССР, в Москва на 12 юли се подписва англо-съветско споразумение за взаимопомощ във войната срещу Германия.390 На 23 юли 1941 г. от СССР започва да предава радиостанция „Христо Ботев“. Няколко месеца по-късно, на честотите на Радио „София“ започва да излъчва друга радиостанция — „Народен глас“, с говорител Станке Димитров-Марек. Радио „Москва“ и Радио „Лондон“ също излъчват емисии на български език.