Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)
- Автор: Янев Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)». Краткое содержание книги:
Германия разчита, че войната срещу Съветския съюз ще бъде светкавична. След избухването й България има известни притеснения, че ще бъде поканена от Германия да участва. Но немците искат от нея не военна, а дипломатическа подкрепа. България се задължава да отстоява интересите на Германия в Москва. След немските интереси, България поема задължението да защитава и интересите на Унгария и Румъния, които също са във война със Съветския Съюз.385 Както вече бе посочено, в началото на юни цар Борис прави две визити — на 7 юни се среща с Хитлер, а на 12 е в Рим при Мусолини.386 По време на срещата с фюрера, според Ст. Груев, царят е разполагал с надеждна информация за готвеното нахлуване в СССР. Хитлер се е изказвал за Съветския съюз отрицателно и подхвърлил българите да заменят кирилицата с латиница, но „цар Борис отмина с мълчание тази идея.“387 В дневника на Филов се твърди, че царят е отговорил на Фюрера, че другите славянски народи са взаимствали азбуката от нас. Така твърдението на Груев, че царят е отминал с мълчание този въпрос, не е съвсем точно.
Когато Германия напада СССР, българската полиция арестува народните представители комунисти и предлага на парламента тяхното отстраняване. Без разисквания XXV ОНС касира комунистите.388 П. Шопов пише, че два дни след започването на германо-съветската война президентът на САЩ на пресконференция заявява, че ще има американска помощ за СССР, но все още няма яснота от какво се нуждаят Съветите.389 След германското нахлуване в СССР, в Москва на 12 юли се подписва англо-съветско споразумение за взаимопомощ във войната срещу Германия.390 На 23 юли 1941 г. от СССР започва да предава радиостанция „Христо Ботев“. Няколко месеца по-късно, на честотите на Радио „София“ започва да излъчва друга радиостанция — „Народен глас“, с говорител Станке Димитров-Марек. Радио „Москва“ и Радио „Лондон“ също излъчват емисии на български език.
След нахлуването на германците на територията на СССР, българското правителство решава да нанесе превантивен удар срещу комунистите. В том III от „История на България“ от 1999 г. ръководителят на Държавна сигурност Никола Гешев е квалифициран като суперполицай и се казва, че той е навлязъл дълбоко в комунистическите работи и е имал дори агент в Москва, който го е осведомявал за заповедите на Задграничното бюро на БРП до българските комунисти. Твърди се също, че марксистката историография умишлено не споменава името на Гешев и неговата служба.391 През август и септември с подводници и парашути в България са изпратени 56 подготвени комунисти от СССР за борба срещу властта. Благодарение на информатор от Москва с псевдоним Альоша, който съобщава за изпращането на политемигрантите, почти всички са ликвидирани — успяват да се спасят едва седем от тях.392 Филов предлага на монарха дипломатическите отношения с Москва да бъдат преустановени. Царят по принцип е съгласен, но е на мнение да се изчака и да се направи тази стъпка, ако се случи още нещо.
385
Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975, с. 64–65.
386
Нойков, С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995, с. 30–31.
387
Груев, С. Корона от тръни. Царуването на Борис III 1918–1943 г. С., 1991, с. 367–368.
388
Димитров, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1997, с. 68.
389
Шопов, П. САЩ и България — политически отношения 1939–1944 г. С., 1990, с. 57–58.
390
Рачев, С. Чърчил, България и Балканите 1939–1945 г. С., 1998, с. 152.
391
История на България. Т. III, С., 1999, с. 609.
392
Пак там, с. 609–610.