Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 5 януари 1943 г., на срещата с Хитлер в Източна Прусия, военният министър генерал-лейтенант Михов е придружен от арх. Севов, полковник Попов, полковник Николов и майор Славомиров. Основната задача на това посещение е да се договори въоръжение за българската армия. Хитлер оправдава даването на оръжие на Турция, против което българите протестират, с обяснението, че има нужда от турската хромова руда.447 След разговорите Хитлер нарежда на България да се отпусне „възможният максимум от оръжие“, от което може да се лиши вермахта в този момент.448 Като следствие от взетото в края на януари 1942 г. решение на Райха за унищожаване на евреите, в България на 26 август се създава Комисарство по еврейските въпроси начело с Александър Белев, за който мнението на тайните служби на Райха е, че е „благонадежден човек и убеден антисемит.“449 На 22 февруари 1943 г. се сключва българо-германско споразумение за депортиране на 20 000 български евреи. При посещението на царя в Германия и при водените разговори с Рибентроп от края на март и началото на април, Борис съобщава на Рибентроп мнението си да се депортират евреите от новоприсъединените земи, а от старите граници на България — само малък брой евреи комунисти, а останалите да се съсредоточат в лагери и да бъдат използвани за трудови дейности.450 На 19 март Н. Мушанов се изказва в Народното събрание в подкрепа на българските евреи, същото прави и П. Стайнов на 23 март. Според И. Димитров трябва да се има предвид, че е налице англо-американско внушение поне евреите от старите предели на България да бъдат спасени. На 24 май започва изселването на българските евреи от големите градове и тяхното съсредоточаване в лагери. Отново Мушанов и Стайнов протестират, този път пред Филов, но той отказва да спре изселването. След отказа на министър-председателя двамата лидери на опозицията пишат писмо до царя, в което настояват да се преустановят антиеврейските действия.451 На 19 март 1943 г. подпредседателят на народното събрание Д. Пешев връчва на Филов подписка в защита на българските евреи, под която стоят подписите на 43 депутати от мнозинството. Филов пише, че това е голяма демонстрация от страна на Пешев, който предния ден е обещал на председателя на Народното събрание Хр. Калфов да не връчва подписката на Филов преди да говори с него. След упражнен от Филов натиск, някои от депутатите оттеглят своите подписи. На 24 март на заседание на мнозинството Пешев е критикуван и е призован да си даде оставката, но той отказва. Два дни по-късно на заседание на Народното събрание Пешев е бламиран като подпредседател.452 Българският народ винаги е проявявал етническа и верска търпимост. И това не датира от новата ни история, а от много по-рано. Последният български цар Иван Шишман е син на еврейката Сара, която е българската царица Теодора, жена на цар Иван Александър.453 Може би най-важна роля в спасяването на евреите от старите предели изиграва мартенската акция на подпредседателя Димитър Пешев. Едва ли Пешев е действал без знанието на двореца, но въпреки неговото бламиране и факта, че някои от депутатите се отказват от подписите си, акцията е успешна и спасява живота на повече от 8 000 български евреи, за разлика от техните събратя от новоприсъединените територии, които с български влакове са превозени до р. Дунав, а оттам хитлеристите ги изпращат в „лагерите на смъртта“.454